Камуи Кобаяши:
– Бях, разбира се, много разтревожен за страната си и се прибрах до Япония след тестовете в Барселона. Трябва да кажа, че ситуацията е много, много лоша. Толкова много хора загубиха живота си, домовете си, останаха без храна и вода в студената зима, изгубиха любими хора. Трудно е да се повярва, че нещо, което прилича на филмов сценарий, стана реалност. Трябва да останем сплотени и ни е нужна помощ от цял свят. Тревожа се, че цялата страна може да изчезне – всичко е прекалено ужасно. От земетресението и цунамито насам новините стават все по-лоши с всеки изминал ден, в момента просто няма нищо позитивно. Чувствам, че трябва да направя нещо, искам да помогна, но всъщност няма какво да свърша аз самият. Смятам, че поне за момента трябва да остана фокусиран и напълно концентриран върху първото състезание за сезона в Мелбърн. А по принцип очаквах с такова нетърпение надпреварата. Сега искам да дам най-доброто от себе си, да постигна добър резултат и да се надявам, че това може да е някаква мъничка надежда за хората в Япония и поне една положителна новина.
Серхио Перес:
– Аз също се тревожа много за хората в Япония и им желая всичко да се оправи. В същото време обаче една лична моя мечта е на път да се превърне в реалност. В продължение на много години съм си представял първата си Гран при във Формула 1, а сега тя ще се случи. Вълнувам се и нямам търпение да дойде. През предстоящия уикенд ще трябва да се адаптирам към много неща – пистата (тя е напълно нова за мен), всички аспекти и процедури на сесиите, квалификацията и надпреварата. Не мога да си представя как ще се чувствам, когато светлините изгаснат в неделя, но и нямам търпение да открия. Никога преди не съм бил в Австралия. Проверих, разбира се, конфигурацията на пистата и разни други неща. Разбирам, че е трудно трасе, голямо предизвикателство и не е лесно да откриеш границите, така че няма да е леко.
Хейки Ковалайнен:
– Мелбърн се оказа първи старт за годината и всичко е наистина вълнуващо. Австралийските фенове са страхотни, атмосферата е като на карнавал, а надпреварата се провежда по средата на града. Пистата използва и част от нормалната инфраструктура, така че не е лесна. Състоянието й се променя значително по време на уикенда, тъй като се натрупва гума, а това означава, че сцеплението се покачва. В петък сутрин е доста хлъзгаво и всичко трябва да се взима предвид, когато настройваме автомобилите. При наличие на проблеми с баланса в първа тренировка, е по-добре да не се тревожиш прекалено, тъй като тепърва се установяват нивата на аеропритискане, предавателните числа, поведението на гумите. До третата сесия в събота сутрин пистата вече е значително по-добра. Но дори в квалификацията нещата се подобряват с всеки изминал тур, прилепянето също с отлагането на все повече гума върху асфалта. На Албърт парк се изпреварва трудно, а дали подвижното задно крило ще проработи в нашия случай все още е въпрос без отговор. Каквото и да стане, определено се вълнувам, че започваме пак да се състезаваме. С направените напред стъпки досега наистина смятам, че ще изкараме страхотен сезон.
Ярно Трули:
– Хората понякога ме питат както чувството при ускорение в болид от Формула 1. Единственият начин да го опиша е като да управляваш ракета, която внезапно се изстрелва напред и за секунди стига максимална скорост! Усещането при първото включване на подвижното задно крило бе странно, тъй като изведнъж челното съпротивление пада с 15% и скоростта внезапно се качва, при това доста. Колкото повече използваш системата, толкова повече свикваш с нея и с промените в поведението на колата. Включването на крилото е неограничено за тренировките и квалификацията, но в състезанието има лимити: трябва да си на максимум една секунда зад съперник, както и да се намираш в предварително определена зона, така че това определено ще има сериозна роля в определянето на стратегиите. Ще видим какво ще е значението на всичко това в реална надпревара, но се надявам наистина да има разлика.
Нараин Картикеян:
– Дебютният ми старт във Формула 1 бе в Мелбърн през 2005 г., така че връщането ми там носи страхотно чувство. Невъзможността да караме новата кола в Барселона бе разочароваща, но съм убеден, че тя е сериозна крачка напред спрямо миналогодишната. Просто трябва да изчакаме петък сутрин, за да тръгнат нещата. Според мен Албърт парк е невероятно място за дебюта на F111, тъй като трасето не е прекалено взискателно. При нов автомобил като нашия приоритет трябва да е работата по издръжливостта преди да се съсредоточим върху извличане на максимум представяне от него. Затова вярвам, че ако и двата болида финишират в надпреварата, то ще имаме повод да сме удовлетворени. Иначе бях много обезпокоен и разстроен от новините, идващи от Япония през изминалата седмица. Състезавах се във Формула 1 Нипон там през 2002 г. и имам много приятели. Говорих с някои от тях – за щастие са добре. Искрено съжалявам за всички, засегнати от трагедията. Те са в сърцата и умовете ни.
Витантонио Лиуци:
– Имам позитивно усещане за Гран при на Австралия. Това състезание е специално и хората там винаги показват колко обичат автомобилния спорт и Формула 1 в частност, така че ще бъде ужасно, ако в Мелбърн решат на напуснат F1. Албърт парк е писта, която аз лично харесвам – особено първите три завоя, където е трудно, но не и невъзможно да се изпреварва. За добра обиколка трябва да си безпогрешен в тази част на трасето. Трудно е да се предполага как ще се представи колата ни, тъй като така и не направихме тренировки с нея, но съм че сигурен, че областите на развитие ще се окажат значителна крачка напред спрямо миналогодишния автомобил. Целта за предстоящия уикенд е да си изясним картината, да видим дали всичко ново работи. Ако и двете коли стигнат финала с нормално темпо и издръжливост, то ще приключим първия старт д голям успех. И аз бях шокиран от вестите от Япония. В момента не мога да гледам телевизия. Съжалявам за всичките си приятели там, но съм сигурен, че ще излязат още по-силни от тази ситуация както винаги. Надявам се да възстановят всичко и да ограничат щетите. Японците са силен народ с несравнимо достойнство. И се надявам всички други да им помогнат, защото в такива моменти светът трябва да се обединява.
