Докато редица държави по света са разтърсени от протести през размирната 1968 г., екипът на Volvo в Гьотеборг се подготвя за премиерата на новия престижен модел – 164. Всъщност идеята за проектиране на по-голям, ексклузивен модел, датира много преди това.
В края на 50-те години е планирано голямо Volvo с V8 двигател и мощна вертикална решетка, но този проект „умира“ през 1960 г., тъй като според тогавашно проучване, бъдещето принадлежи на компактните автомобили, особено в САЩ. Премиерата на серията 140 през 1966 г. обаче отново възражда идеята да се постави 6-цилиндров двигател във Volvo 140, който да осигури комбинацията от престижност и компактни размери – абсолютно необходима на потребителите тогава, според шведския производител.
Главният дизайнер Ян Уилсгард запазва шасито от серията 140 и използва предната част от проекта 358, създаден през 50-те. Тук логото отново е на централно място, позиционирано върху диагонал, също като на първото Volvo от 1927 г. и както го виждаме осъвременено и на моделите днес. Шасито на 140 е удължено напред с 10 см, за да се осигури достатъчно място за новоразработения 6-цилиндров 3-литров двигател, означен като В3 и осигуряващ 145 к.с., благодарение на двойните карбуратори Zenith-Stromberg.
В прессъобщението от август 1968 г. с гордост е обявено, че немската скоростна кутия ZF е от типа „дистанционно управление“, което означава, че сравнително късият лост е позициониран върху трансмисионен тунел в съседство с предните седалки. Оборудването е значително по-богато от серията 140, с плътна вълнена тапицерия на седалките, текстилни стелки на пода и задни седалки, проектирани за двама пътници, със спускащи се подлакътници по средата.
След първата година на производство, 164 получава кожена тапицерия като стандартно оборудване, интегрирани спомагателни халогенни светлини и облегалки за глава. В САЩ, разбира се, моделът се предлага с електрорегулируеми и тонирани стъкла, електрорегулируем панорамен покрив и климатик.
Когато американското списание Car and Driver тества Volvo 164 за юлския брой на 1969 г., подходът към читателите е като към хора, които се очаква да закупят новото Volvo: „Volvo се опитват да откраднат клиенти от шоурумите на Buick, Oldsmobile и Mercedes и наистина го правят. Новите клиенти на Volvo са професионалисти от различни области – лекари, стоматолози, адвокати – хора, които могат да си позволят нещо различно“. Рекламата на 164 за американския пазар носи същото послание: „Луксозният автомобил, който показва, че имате нещо повече от пари“.
Volvo 164 претърпява непрекъснато развитие през целия си жизнен цикъл и получава редица допълнителни характеристики, като електронно впръскване на горивото от моделна година 1972. Последната му моделна година е 1975 и всички автомобили, произведени тогава, са изнесени за САЩ. По това време неговият наследник – 264, вече е пуснат в производство.
5 малко известни факта за Volvo 164:
- Само едно Volvo 164 е превърнато в линейка. Подразделението на Volvo за специализирани превозни средства създава прототип, който е значително по-висок и с разширено междуосие. Въпреки че от него е произведен само един автомобил, той се превръща в предшественик на бъдещите линейки, създадени по-късно на базата на Volvo 265.
- През 1974 г. производството на Volvo 164 е преместено в шведския град Калмар. Методите, използвани в новия завод на Volvo, са изключително модерни за времето си. Автомобилите са премествани по специални съоръжения, задвижвани с батерии. Сглобявани са от екипи работници, които са имали възможност да поемат различни производствени задачи на ротационен принцип.
- Прототипът на луксозното купе Volvo 262C е базиран на 164 и до голяма степен изглежда като него.
- 6-цилиндровият В30 двигател на Volvo 164 е използван и при редица военни офроуд автомобили на Volvo. Морска версия пък е произвеждана от Volvo Penta.
- Италианското ателие Zagato представя на автосалона в Женева през 1970 г. концептуалното спортно купе 3000 GTZ, което всъщност има В30 двигател и механично е базирано на 164.
