Кими Райконен е подложил на сериозно изпитание търпението и нервите на отбора си Лотус по време на уикенда за Гран при на Монако. Твърдението е на английския журналист Марк Хюс, който го публикува в колонката си за уебсайта на Скай Спорт. Според него случилото се в княжеството е първият сериозен тест за пилота и екипа, а развитието на ситуацията зависи основно от финландеца.
По принцип Лотус и Райконен са чудесна комбинация, тъй като отборът (включително в предишните си варианти като Бенетон и Рено) винаги е бил много стегнат, разумен и здраво стъпил на земята тим с пилоти, проявяващи същите качества.
– Системата там е много по-различна от, да речем, тези в Макларън или Ферари. Инженерите в Енстън винаги са имали повече автономия, хората са гъвкави по отношение на работата. Съществува естествена йерархия и всички се съобразяват с нея, атмосферата наистина е фантастична. Пилотите, които успяха с този отбор – Михаел Шумахер, Фернандо Алонсо, Роберт Кубица – пасваха перфектно: обсебени от състезанията, малко интересуващи се от странични неща и предпочитащи да изкарват часове наред в боксовете с екипа, да говорят за колата и как да я направят по-бърза, дори след края на официалните брифинги. Друго идеално качество за класическия пилот за тима от Енстън е липсата на емоционална драма. Изблици на нерви се потушават внимателно и бързо, както откри Алонсо на няколко пъти. Ядосаното му крещене по радиото в Индианаполис през 2006 г., когато [Джанкарло] Фисикела вървеше пред него, беше туширано със саркастичното „Надявам се, че ще се радваш на подиума на Фиси“ на финала. Момчетата обичаха Алонсо, защото се трудеше колкото и те самите, но не позволяваха подобни неща – пише Хюс.
Именно поради всичко гореизброено непретенциозният Райконен пасна толкова добре в Лотус, където оценяват таланта му. Той не е чак толкова обсебен от автомобила си като Шумахер, Алонсо или Кубица, но според Хюс отборът няма нищо против – точно както с моментните прояви на латинския темперамент на Алонсо.
– Отношенията между пилота и отбора обаче може да се влошат, ако екипът усеща, че състезателят не дава толкова, колкото те, а уикендът в Монако не бе окуражаващ знак – продължава той. – Кими бе помолил специално за Монте Карло за система за управление с най-голямото възможно съотношение между въртене на волана и ъгъла на колелата. В Енстън се съгласиха, въпреки че конструирането и произвеждането отнемаха ресурс от други проекти в продължение на три седмици. А в четвъртък сутринта Кими направи една обиколка, прибра се, обяви, че автомобилът е неуправляем с тази система – почти без никакви данни. Връщането на конвенционалния вариант отнема около час и половина. Екипът го помоли да помисли дали не би могъл да изкара сесията с колата така, както си е и да монтират стандартната система в паузата. Той отказа и не излезе повече през 90-те минути, оказали се единственото време, когато можеше да се кара по-дълго на суха писта. Следобед заваля и тимът остана почти без използваема информация за гумите.
Липсата на обиколки на сухо се отрази на представянето на Райконен в квалификацията. Колата му не бе оптимално настроена, тъй като съсипа много бързо задните гуми, а по принцип Е20 работи добре с гумите и не ги износва прекалено.
Хюс пък припомня, че преди години Ярно Трули имаше също много изисквания спрямо управлението на болидите си:
– Момчетата обаче виждаха, че Алонсо е бърз и със стандартната версия, така че не приемаха много сериозно молбите на Ярно за толкова скъпи промени. Обсебеността на Кими в момента им напомня твърде много за времето им с Трули, особено заради факта, че Ромейн Грожан върви наистина бързо с каквото му дадат (французинът бе с най-добър първи сектор в Q3 в Монако, но грешки по-нататък в обиколката го върнаха по-назад на грида – б.р.). В отбора чувстват, че са направили всичко, за да удовлетворят желанията на Кими и че ако резултатите не му допадат, то той трябва да се адаптира. Кими смята, че не може да свърши възможно най-добре работата си, ако системата не му позволява да усеща колата така, както иска. Класическа задънена улица. Райконен обаче или трябва да обясни по-добре нуждите си, да прекарва време с инженерите, да се потопи в решаването на проблема, или просто да се нагоди. Свиването на рамене, придружено с „Не, не е добре“ и излизането от бокса, след като екипът е работил безброй часове, за да му даде онова, което е поискал, наистина не се приема добре.
