Разположена в района на пристанището на Валенсия, пистата, на която този уикенд ще се проведе Гран при на Европа, е едно от вълнуващите допълнения в календара на Формула 1 през последните години, разясняват от тима на Рено преди 11-я кръг от световния шампионат. Трасето има цели 25 завоя, комбинации от високо- и нискоскоростни секции, като е истинско предизвикателство за пилоти и инженери. Добрата скорост на правите и стабилност при спиране са от особено значение, както и механичното сцепление.
Конфигурацията на пистата изисква средни нива на аероприлепяне – настройките са подобни на тези, използвани за надпреварите в Китай и Бахрейн по-рано тази година.
– Една от най-вълнуващите части в обиколката на това трасе е секторът в края между завои 17 и 25 – коментира Фернандо Алонсо. – Там почти през цялото време караш на пълна газ, но чупките са толкова много, че усещането е за нещо като непрекъснат завой. 25-и е особено труден, тъй като е бавен, а до него се стига със скорост по-висока от 300 км/ч. Това налага спиране още докато преминаваш 24-и завой, но може да блокираш колело [при действието] или да допуснеш грешка.
Сериозното спиране от подобна висока скорост не се случва единствено на това място, а и при 12-и завой. Заради това спирачната система е под сериозно натоварване, а охлаждането на спирачките е приоритетна задача. Поради тази причина за Валенсия се правят съответните изменения в системата, за да отговаря на тези изисквания.
Задминаването пък е сравнително трудна задача, обяснява отново Алонсо:
– Винаги е трудно да се изпреварва на улични писти и Валенсия не е изключение. 12-и завой в края на дългата права е може би най-добрата възможност. Там има и доста голяма зона за сигурност в случай, че объркаш нещо в завоя.
Същото място е посочено и от техническия шеф на Уилямс Сам Майкъл в обясненията му за най-важните места по трасето. Според него изпреварването в 12-и завой обаче зависи в немалка степен от това как е премината секцията от 10-и през леката крива на 11-и и правата след това. Последният вариант за задминаване е последният завой на трасето – чрез влизане от вътрешната страна при спиране там.
Майкъл посочва също така тесния 17-и завой като място, където от особено голямо значение е стабилността при спиране – заради ниското сцепление на уличното трасе. Австралийският инженер отбелязва още дистанцията между 20-и – 21-и завой като страхотна високоскоростна секция, която обаче не оказва влияние върху времето за обиколка.
Софт и супер софт са двата типа гуми, предоставени от Бриджстоун на отборите във Формула 1 за уикенда – същите като за надпреварите в Монако и Унгария. Асфалтът на трасето не е особено абразивен и най-меките смеси от гамата на японската компания би трябвало да предоставят достатъчно сцепление, въпреки че очакванията са в началото пистата да е хлъзгава. Това не е изненада, разбира се, след като на практика се кара по улиците на града. По отношение на гумите най-голямо внимание се отделя на износването на задните заради големия брой нискоскоростни завои, извеждащи на прави.
Около 60% от обиколката се изминават на пълна газ, което е малко под средната стойност за състезателната година. Ключът към доброто постижение в рамките на един тур не е толкова мощността на двигателя, колкото добрият въртящ момент, спомагащ за оптимално поведение на излизане от завой и преминаване към права.
Според специалистите в Уилямс пък тактика с две спирания в бокса е може би оптималният вариант за надпреварата във Валенсия. Загубата на време в питлейна възлиза на приблизително 15,5 секунди – най-ниската в календара. Освен това за изминаването на 5 км разстояние на тази писта се изискват 2,45 кг гориво при средна стойност за останалите трасета от 2,42 кг. Това нарежда уличното трасе в Испания на седмо място по отношение разхода на гориво.
