20 години изминаха от деня, в който за последен път на пистата загина пилот. Уикендът на Имола отне два човешки живота – на Роланд Ратценбергер и Аертон Сена, но това имаше огромни последствия, при това далеч не само за спорта. Бяха предприети изключителни мерки, довели до безпрецедентно подобрение на сигурността както по световните трасета, така и по нормалните пътища.
Бившият президент на ФИА Макс Мозли стори всичко по силите си, за да въведе максимално високи стандарти на безопасност.
– Наистина би било прекрасно хората да се съсредоточат и върху факта какво сме свършили през изминалите 20 години – заяви той в интервю за Ройтерс. – Човек обаче винаги има чувството, че не трябва да изкушава съдбата. Усещаш, че ако започнеш да се хвалиш с постиженията, ситуацията ще се извърти срещу теб.
Мозли е горд – с основание – работата си в областта на безопасността. Той преживява десетилетия през XX веки, в които смъртта е честа гостенка във всякакви автомобилни надпревари. В момента на гибелта на Сена вече е президент на международната автомобилна федерация. Станалото на Имола го кара да реши твърдо, че ще стори всичко по силите си, за да не се повтарят онези събития. С огромната помощ и изключително дейно участие на вече покойния професор Сид Уоткинс въвежда мерки, които имат огромни последствие не просто за спорта, а за автомобилната индустрия като цяло:
– Онзи уикенд бе катализатор за промяна по пътищата, която впоследствие абсолютно буквално и без съмнение е спасила десетки хиляди животи. Това е истината. Ако не се бе случило това на Имола, никога нямаше да стигнем до Брюксел. Никога нямаше да получим легализация на Euro NCAP (New Car Assessment Programme – програма, тестваща системите за сигурност на серийни автомобили – б.р.), за краштестовете. Европейската комисия нямаше да гласува подобряването на стандартите за безопасност. Сега хиляди хора се разхождат, щастливи са – и живи, без контузии при положение, че щяха да са мъртви без всички тези мерки. И всичко това започна от инцидента на Аертон. За мен това има най-голямо, истинско значение.
Мозли си спомня разговори с управляващите спорт в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, когато ролята на мантинели играят бали със слама:
– Обяснявахме, че ситуацията е ненужно опасна. Те отговаряха: „Ами не си длъжен да участваш, щом не желаеш. Всичко е напълно доброволно”. Спомням си, че тогава си мислех, че трябва да можеш да се състезаваш без на практика да се самоубиваш. Приемливо е да поемеш риск, но не прекалено голям. А да си пилот по онова време бе като да си на предните линии във Виетнам или нещо подобно.
До 1994 г. опасностите са силно намалени. Преди състезателния уикенд на Имола във Формула 1 няма смъртен случай в продължение на повече от 12 години. Дори се появяват твърдения, че спортът е станал прекалено сигурен. Според Мозли хората вероятно са започнали да си мислят, че никой не може да загине. Той обаче е наясно, че трябва да сториш всичко по силите си, за да намалиш максимално възможностите за инцидент, но никога не можеш да елиминираш напълно опасността и всички проблеми.
След трагедията на Имола ФИА събира група експерти, които систематично да проучат и научно да обосноват налагането на нови мерки за по-безопасна Формула 1. Краштестовете стават по-стриктни, скоростта е намалена. Каските започват да преминават повече и по-сериозни проверки. В същото време федерацията започва да работи в посока увеличаване сигурността по нормалните пътища, да въвежда промени чрез национални правителства и европейски институции.
– Според мен причината, поради която смъртта на Сена имаше такъв ефект, бе, че него всички – включително останалите пилоти – го признаваха за номер 1. А като личност той бе изключително атрактивен за хората. Всички го харесваха – продължава Мозли. – А сериозната научна работа, свършена от Сид, нямаше да се случи (без тези катастрофи), защото без инцидентите нямаше да можем да създадем специализираната група. Ако така или иначе основяхме подобен комитет, то той нямаше да бъде приет сериозно. Ако не бе станалото с Аертон, то в следващите четири-пет години щеше да има нов смърт (във Формула 1). Сещам се за два-три инцидента, които щяха да приключат ужасно, ако не бяхме свършили цялата тази работа след гибелта на Сена. И всичко щеше да върви съвсем бавно.
Цяло поколение пилоти израсна, без да е видяло с очите си смърт на пистата. Стигна се дотам да се заговори за това, че млади състезатели не уважават опасността на спорта и очакват да се отърват невредими едва ли не от всякакъв инцидент. Мозли също отбелязва промяната в нагласите:
– Ясно е, че обществото се промени след 1994 г. През 50-те и 60-те години (на миналия век) още се помнеше войната и едва ли не смъртта бе нещо, с което хората бяха свикнали. През първата половина на 90-те случаят изобщо не бе такъв. Да, всичко се променя. След катастрофата на Сена имаше политици, искащи Формула 1 да бъде забранена. Целият спорт бе в хаос. Но тогава нямахме представа колко големи ще са последствията. Сега ако зададете въпроса: „Какво е дала Формула 1 на обществото?”, то отговорът би бил, че Гран при и – за съжаление – гибелта на Аертон Сена и Роланд Ратценбергер бяха причина за крачка напред по отношение на безопасността по пътищата. Това повлия на живота на хиляди. И тук няма може би или вероятно – това е факт. Всичко щеше да се случи, но вероятно щеше да отнеме още 15-20 години. А междувременно хиляди хора, които щяха да загинат, сега са живи. Това е най-важното.