Редица организации и отделни личности вече приветстваха в последните два дни новоизбрания президент на ФИА Жан Тод на новия му пост. Сред поздравленията обаче се промъкнаха и някои не толкова оптимистични нотки, след като французинът бе предпочетен пред предизвикващия доста по-малко противоречия Ари Ватанен. Кариерата му на спортен директор на Ферари във Формула 1 е основният довод за някои съмнения как точно ще работи президентът на световната автомобилна федерация. Личната подкрепа на предшественика му Макс Мозли също наля масло в огъня, разпалван особено в британската преса.
„Във Формула 1 издигането на Тод ще бъде скрито посрещнато с уморено примирение от мнозина, подозирали през цялото време, че Мозли ще постигне каквото иска след 16 години машинации и манипулации във ФИА“, пише английският вестник „Таймс“. „Някои ще се страхуват, че Мозли ще продължи да оказва влияние зад кулисите – от мястото си в сената. Дали Тод ще го позволи, е едно от първите предизвикателства, срещу които се изправя.
От позитивната страна, автомобилният спорт и свят като цяло трябва да се надяват, че и в новата си роля Тод ще се окаже толкова ефективен, колкото бе във Ферари.“
В Гардиан се поддържа подобно виждане:
„Репутацията на Тод като твърдоглав прагматик имаше такъв ефект върху хората, с които работеше преди – особено в света на автомобилния спорт – че сега мнозина скептици ще очакват с интерес как точно ще изпълнява обещанието си за консенсус, а не за конфронтация.
Това все пак е бившият шеф на Ферари, известен с твърде честото използване на думата „Non“ (на френски – не) по време на срещи, на които иначе можеше да се постигне съгласие.
Това е също така бившият началник на Пежо. Когато ФИА постанови през 1986 г., че група В от ралитата трябва да се забрани след смъртта на Хенри Тойвонен и навигатора му по време на надпреварата в Корсика, той заведе дело срещу федерацията, тъй като Пежо бяха инвестирали огромни средства в автомобилни технологии, които – поне в случая с Ланча-та на Тойвовен – бяха колкото бързи, толкова и смъртоносни. ФИА спечели, както без съмнение ще продължи да прави, докато Тод следва (според някои твърде много) стъпките на Макс Мозли.
По отношение на автомобилния спорт – и в частност Формула 1 – знанията на Тод би трябвало да позволят използването на безкомпромисния му фокус за подобрение на накърнения имидж.“
