В началото на тази седмица от Ферари официално обявиха, че освобождават Маурицио Аривабене като шеф на Скудерията във Формула 1. Позицията му се зае с незабавен ефект от Матия Биното
Преди Аривабене да поеме шефския пост в Скудерия Ферари през 2014 г., общо 21 души са се сменили на кормилото на тима от Маранело с различен успех. Някои са изкарвали близо 15 години, като Жан Тод, други са се задържали едва няколко месеца. Последното е пряко свързано с постигнатите резултати.
Кои бяха те ви представяме днес, като материалът беше публикуван в брой 184 на списание ClubS1 от 2015 г.
Фредерико Джиберти (1947-1951)
Джиберти (последният вдясно) прекарва целия си живот покрай Енцо Ферари, като работи за Скудерията от 1934 до 1985 г. Става спортен директор на тима след Втората световна война и под неговото ръководство екипът прави своя дебют във Формула 1 през 1950 г.
Нело Уголини (1952-1955)
Уголини е начело на Скудерията в един много успешен период за тима, когато са спечелени първите 2 титли при пилотите с Алберто Аскари през 1952 и 1953 г. Под негово ръководство през Маранело минават най-големите звезди за епохата си – Фанджо, Аскари, Вилорези, Гонзалес, Трентинян. Напуска в началото на 1956 г. в посока Мазерати. Интересно е, че той е начело на спортния департамент на Ферари и в периода 1935-1940, когато кара Тацио Нуволари.
Ералдо Скулати (1956)
Води Скудерията само един сезон, но успява да спечели титлата с Фанджо, зад волана на прочутата Ферари Ланча D50. По професия е журналист, като пише за вестник Paese Sera, а създава и списание Autorama, което съществува и до днес. По образование е минен инженер и напуска тима през пролетта на 1957 г.
Жироламо (Мино) Амороти (1957)
Неговият престой също е кратък, не толкова успешен. Той обаче е обичан много от Енцо Ферари. Винаги казва истината за случилото се на Комендаторе, дори и тя да не е приятна. Така и не поисква заплата от боса на тима: „Аз съм заможен фермер, нямам нужда от пари – казвал Амороти. – Правя го от страст.”
Ромоло Тавони (1958-1961)
Тавони носи прякора Разказвача и е известен с големия си професионализъм, а също така с ентусиазъм и щедрост. Започва работа в Мазерати. Преминава във Ферари през 1950 г., като е секретар на Енцо Ферари до 1957 г. След това получава поста спортен директор, където остава до 1961 г. В този период тимът печели 2 титли при пилотите и една при конструкторите.
Еудженио Драгони (1962-1966)
Драгони (вдясно) е професионалист, но трудно работи с медиите, техниците и пилотите. Довежда с идването си в тима младия талант Лоренцо Бандини, а по-късно и Джон Съртис. Последният печели титлата през 1964 г., но отношенията им постепенно се обтягат. След скандал между двамата Големия Джон напуска в средата на 1966 г., а в края на сезона и Драгони е освободен от Енцо Ферари заради тежките политически битки в тима.
Франко Лини (1967)
Престоява на поста малко повече от година, след като се връща към журналистическата професия, с която е бил известен. Сам се състезава с мотори и тежък инцидент, при който получава счупвания по врата, слага край на това. Неговият престой начело на Ферари ще се запомни с наемането на много талантливите пилоти Крис Еймън и Джаки Икс.
Франко Гоци (1968-1970)
Заема най-различни постове във Ферари. Консултант, пресаташе, шеф на отдела по PR и накрая става спортен директор през 1968 г. Постига чудесни успехи в различни шампионати за Ферари, но във Ф1 се отчита само с няколко победи.
Питър Шети (1971-1972)
Започва във Ферари като пилот през 1968 г. при спортните автомобили, печелейки шампионата на следващата година с модела Ферари 212E Montagna. В края на 1970 г. слага край на състезателната си кариера и става спортен директор на тим за Ф1. Двата му сезона обаче изобщо не са успешни.
Алесандро Коломбо (1973)
Коломбо се изявява повече като технически директор, като помага на Мауро Форгиери. За един сезон заема и поста спортен директор. Не допринася обаче с нищо, а годината е една от най-слабите в историята на тима заради ужасното шаси, участие в което има и самият той.
Лука ди Монтедземоло (1974-1975)
Лука е адвокат по образование, като в младежките си години се състезава с ФИАТ 500 заедно с брат си, по-късно и с Ланча в ралита. Постъпва на работа във ФИАТ и през 1973 г. става асистент на Енцо Ферари, който го прави спортен директор на тима в изключително тежък момент. Лука го вдига на крака, налага ред в екипа, изгражда стратегия на участия в работата. През 1974 титлите за малко се изплъзват и заради битката между Лауда и Регацони и техническите проблеми, но през 1975 г. Ники е шампион, както и Ферари. За 1976 г. Лука е повишен и става шеф на всички състезателни дейности във ФИАТ, а през 1991 г. се връща като президент.
Гуидо Росани (1976)
Росани заема поста само няколко месеца, като играе преходна роля до идването на бъдещия спортен директор Даниеле Аудето. Росани е запален фен на автомобилите и технически много надарен, като по-късно намира път към моторния спорт, но през годините името му основно се асоциира с марката Ланча.
Даниеле Аудето (1976-1977)
Даниеле е бивш рали пилот, а професионалната си кариера започва като артист и журналист. Ставайки шеф на Ферари през 1976 г., Аудето има предпочитания към втория пилот в тима Клей Регацони вместо лидера и шампион Ники Лауда. Австриецът постепенно взема нещата в свои ръце и води в шампионата, но жестоката катастрофа на Нюрбургринг го вади за 3 състезания и в крайна сметка губи титлата. Лауда и Аудето са в конфликт, като въпреки шампионската 1977 г. в крайна сметка и двамата напускат след неразбирателство с Енцо Ферари още преди края на сезона.
Роберто Носето (1977)
Носето изпълнява ролята едва няколко месеца в края на годината. Но също не се разбира със звездата Ники Лауда и е освободен в края на годината.
Марко Пичинини (1978-1988)
Марко изкарва цяло десетилетие на поста, като преживява триумфи и трагедии. От двойния успех през 1979 г., до гибелта на Жил Вилньов през 1982 г. Става ключова политическа фигура през 1980 г. по време на войната между ФИСА и ФОКА (Асоциацията на конструкторите на Бърни Екълстоун). Той е един от архитектите на споразумението Конкорд, което регламентира разпределението на парите в спорта. По-късно става вицепрезидент на ФИА.
Чезаре Фиорио (1989-1991)
Започва кариерата си като автомобилен състезател, после е световен шампион с моторни лодки, след което работи за Ланча като шеф на тима в световните ралита. По-късно е в борда на директорите на футболния тим Ювентус, преди да се озове начело на Скудерията. Дебютира с победа в Бразилия през 1989 г. с Найджъл Менсъл, като това е и първият успех за болид с полуавтоматична скоростна кутия. На следващата година е близо до титлата с Прост, но не успява. Освободен е след първите 4 старта през 1991 г. след спор с президента на концерна Джани Аниели.
Клаудио Ломбарди (1991)
По образование е машинен инженер, работи за ФИАТ в изследователския център. Замества Фиорио, но сезонът е ужасен, като тимът не печели нито една победа с трудното за каране шаси 643, което по думите на Прост се кара като камион.
Санте Гедини (1992-1993)
Между 1968 и 1978 г. той заема различни позиции във Ферари, за да стане през 1992 г. спортен директор. Под негово ръководство тимът не записва нито една победа, въпреки работата на дизайнера Джон Барнард и усилията на Алези и Бергер.
Жан Тод (1993-2007)
Французинът изкарва най-много време начело и неслучайно. Той има основен принос за най-големите успехи в историята – 5 поредни титли при пилотите и 6 при отборите. Това обаче не идва лесно. След серията технически провали през 1996 г. италианските медии го нарочват за гонене, а през 1999 г. след дисквалификацията на двете коли в Малайзия той подава оставка. Тя не е приета, а победата на тима е върната след обжалване, а след това идват големите триумфи с Шумахер и Рос Браун.
Стефано Доменикали (2007-2014)
Реално Доменикали започва да изпълнява функциите на шеф още от 2007 г., като Жан Тод го подготвя за свой заместник. Сезон 2008 е силен и тимът печели отборната титла, а Маса за малко изпуска и пилотската. За 2009 г. обаче правилата в спорта са драстично променени и тимът не поема в правилната посока на развитие. След разочароващото начало на сезон 2014 Стефано подава оставка и е заменен с Марко Матиачи.
Марко Матиачи (2014)
Матиачи е много успешен мениджър на Ферари в Северна Америка и е събуден през нощта, за да му бъде предложено от Лука ди Монтедземоло да стане спортен директор на Ферари. Поема поста незабавно през април и за краткото си управление опитва да промени начина на работа, кани нови специалисти, но без успех и със загуби за тима, като е освободен през ноември същата година.
