Участниците в автомобилния маратон Лондон-Мексико стартират на 19 април 1970 г. в 9,00 ч. сутринта от стадион Уембли в Лондон.
Събитието има световен отзвук, а България е една от страните, през които суперсъстезанието ще премине.
Това е едно от най-големите автомобилни събития в началото на 70-те години на миналия век.
Първите автомобили влизат у нас през Калотина на 21 април и след престой от около 3 часа зад хотел “Балкан” (сега “Шератон”) трябва да продължат по маршрут Княжево-Перник-Радомир-Кюстендил-Гюешево. Впоследствие обаче регламентът е променен и те отново се връщат в Югославия и след това през Италия пристигат в Лисабон. Финалът е в столицата на Мексико на 21 май.
Така или иначе автомобилната общественост у нас е вдъхновена от това събитие, надхвърлящо мащабите на маратона Лиеж-София-Лиеж и всичко познато.
Първият автомобил пристига на българо-югославската граница в 5 часа и 39 мин сутринта, а последният преминава през ГКПП Калотина в 9 часа и 52 минути. Така у нас идват 93 от стартиралите общо 96 автомобила, чиято крайна цел е Мексико сити.
Маратонското трансконтинентално състезание е организирано от екипа на британския всекидневник “Дейли мирър” и е посветено на световното първенство по футбол, чието откриване предстои през лятото на същата година в страната на ацтеките.
На нашата контрола само двама от участниците закъсняват от графика поради технически неизправности. Това са екипажите на прочутите в онези дни Аалтонен (Финландия) и Линдън (Великобритания).
Родната публика е впечатлена от огромното изобилие на екзотични автомобили, част от които преминават за пръв и последен път през България. Такива например са двата английски автомобила Rolls-Royce, уникалният спортен Trident. Английската група е най-многобройна и включва 59 автомобила. След нея се нареждат 8 смесени екипажа, 7 от ФРГ, 4 от Франция, 3 от Аржентина, по 2 от Италия и Австралия и по 1 от Полша, САЩ, Испания, Югославия, Мексико и Тайланд. Сред участниците се открояват и пет съветски автомобила Москвич 412, управлявани от И. Астафьов, С. Тенишев, В. Шавелиев, Е. Лифшиц и В. Кислих.
Друга любопитна статистическа подробност от историята на ралито е, че най-възрастните състезатели са германецът А. Кац и англичанинът А. Хърст, и двамата на 54 години, а най-млад е мексиканецът Ж. Баренца, който е само на 19. Изненада предизвиква и участието на известния английски футболист Д. Грийвс, който пристига у нас с много силен Ford Escort. В ралито са включени и четири изцяло дамски екипажа.
Първият автомобил тръгва от часовата контрола в София в 9,01 ч., след което в интервал от една минута маратонците се отправят към Калотина. Обратното преминаване през Югославия е транзитно, но в Италия предстои преодоляването на няколко скоростни отсечки, на които най-добри резултати успяват да постигнат Р. Траутман, Г. Верие и Х. Микола.
След като изминават 7342 км по пътищата на девет държави, на 25 април в Лисабон пристигат 73 от участващите екипажи, сред които са и петте съветски москвича. Във временното класиране води Р. Траутман с 5 т., следван от Хану Микола – 7 т., Г. Верие – 9 т., и екипите на Тимо Макинен, Джонсън, Нейрет, Хопкирх, Грийвс и Аалтонен.
Състезателите пътуват от Лисабон до Рио де Жанейро със самолет, а техните автомобили – с параход. Продължават състезанието на 9 май по маршрут Монте Видео-Буенос Айрес-Сантяго-Ла Пас-Лима-Буенвентура, а след това с параход се отправят към Кристобал и оттам до финала на стадион Ацтека в Мексико сити.
Цялата организация по посрещането на състезателите от българска страна е осъществена от ЦС на БАТК (Български автомобилен и туринг клуб, който след 1972 г. е преименуван на СБА) със съдействието на КАТ и ГКПП Калотина.
Голяма част от участниците отпадат от изтощителния трансконтинентален маратон, но за изненада на всички три от съветските москвичи достигат до финала. Те и останалите финалисти прекосяват 25 държави и изминават 7342 км в Европа, 13 920 км в Южна Америка и още 4548 км по пътищата на Централна Америка.
От стартиралите 98 автомобила от 40 марки, до финала достигат 23 автомобила от 13 марки. Някои от състезателите се оттеглят по технически причини, а други – поради пътни инциденти. Така например на осмия скоростен участък французинът Рене Траутман влиза с голяма скорост в един остър завой и неговият Citroen DS катастрофира. Автомобилът на техническия екип, който го следва, открива плачещия Траутман почти невредим, но до закриване на часовата контрола в Монтевидео остават само пет часа, през които неговият автомобил не може да бъде възстановен. По подобен начин катастрофира и англичанинът Роджър Кларк. Неговият Ford Escort разбива загражденията в един участък от пътя, преобръща се и след това се удря в едно дърво. Същата участ спохожда и племенника на английската кралица принц Кетски, който се преобръща няколко пъти, но за щастие както той, така и повечето от останалите катастрофирали пилоти се отървават само с леки контузии.
В цялата дължина на маратона са включени 17 скоростни отсечки с дължина от 100 до 900 километра, като само две от тях са на асфалтирани шосета, а останалите преминават при тежки пътни условия, включително и нощем. Един от скоростните участъци, пътят Инков, достига 5000 м надморска височина.
Дванадесетата скоростна отсечка преминава през нощта в Аржентина при липсата на каквито и да било пътища и маркировка. Издигащият се от автомобилите прах е толкова плътен, че британецът Ендрю Коуън (победител в автомобилния маратон Лондон-Сидни) претърпява тежка катастрофа със своя Triumph 2.5 и е откаран в болница в критично състояние. Веднага след него това се случва и с един от съветските москвичи – екипажът на Иван Астафьов (№21) се преобръща, в резултат на което претърпява някои технически поражения. Движещият се след него съотборник Емануил Лишвиц (№84), също с Москвич 412, оказва необходимата техническа помощ на Астафьов и неговият автомобил продължава състезанието.
За съжаление колосалният маратон взима и своите жертви. На 140 километра от границата с Панама при скорост 160 км/ч ситроенът на Каалтонен се врязва в автомобил, който ненадейно излиза от една бензиностанция. Двете коли избухват в пламъци, при което навигаторът на Каалтонен умира на място, а самият той е закаран в болница с тежки изгаряния.
Участието на съветските автомобили Москвич в това състезание често се подценява от автомобилните историци и журналисти, но тук би трябвало да отбележим, че от 20-те автомобила, които се съревновават в същия клас (1300-1600 куб. см), финишират само шест, от които три са Москвич 412. Благодарение на това съветската марка достига до трето място в отборното класиране, където първи е фирменият отбор на Ford Escort, а втори – британският екип на BMC. Москвичите заемат второ, трето и четвърто място и в своя клас, но в генералното класиране попадат съответно на 12-та, 17-та и 40-та позиция. Тук обаче не бива да се пропуска и фактът, че фаворитът Ford е обслужван и ремонтиран във всички сервизни комплекси на компанията в Южна Америка (което е разрешено от регламента), за разлика от Москвич, който прекосява континента без допълнителна техническа подкрепа…
