Кейси Стоунър разкри, че е бил засегнат от недиагностицирана тревожност по време на кариерата си в MotoGP. Това е оказало влияние върху решението му да се откаже в края на сезон 2012.
Кейси направи забележително успешна кариера в кралския клас. Той спечели две световни първенства в периода 2006-2012 и бе определен като един от най-великите състезатели в историята на шампионата.
Тези успехи обаче са имали и тъмна страна. Стоунър призна, че е бил „болен като куче“ през голяма част от кариерата си заради неидентифицирана битка с тревожността. Той сподели, че по време на някои състезателни уикенди е лежал на пода между отделните сесии.
Двукратният световен шампион наскоро бе официално диагностициран със заболяването. Според него ако това се е случило по-рано, е имало възможност да се справи по-добре.
„Едва наскоро бях диагностициран с тревожност, за която не предполагах, че е нещо сериозно“, сподели Стоунър.
„Честно казано, мислех това за друг вид стресиране. Всеки човек е стресиран.“
„Дори гърбът ми блокира от толкова безпокойство, най-вече участъкът между лопатките. Усещам го как се появява в някои ситуации и не се чувствам никак удобно.“
„Кариерата ми щеше да бъде по-лека ако бях наясно. Може би щях да се справя малко по-добре със ситуацията. Чувствах се зле. Бях малко затворен и не обичах да съм сред тълпа от хора или медии. Никога не се чувствах удобно сред тях.“
„И тогава идваше денят на състезанието. Буквално години наред, до вероятно последните ми два сезона в MotoGP имах толкова странно усещане. Колкото по-добър уикенд имах, толкова повече исках да умра“, добави австралиеца.
„Буквално лежах свит на пода, болен като куче, със свит корем. Не исках да се състезавам. Не може да се чувстваш по-зле и толкова уплашен.“
„Почувствах натиска от отбора, от всички, които някога са ми помагали и всичко останало. Имаш екип от около 70 души, а особено когато си пилот номер едно очакванията са да печелиш във всеки един уикенд. Така беше и при мен. След като приключих кариерата си разбрах защо толкова съм се борил с това нещо.“
„Тогава научих моя собствена мантра, която ми помогна през последните няколко години. Тя гласеше: в състояние си да правиш само това, което можеш и не можеш повече.“
