Герхард Бергер е съотборник на Аертон Сена в периода 1990-1992 г. Тогава двамата карат за Макларън, като в последствие стават много близки приятели. Такива са и до 1 май 1994 г. Тогава Аертон загина след инцидента на Имола, а по повод 25 години от трагедията, Бергер си спомня за определени моменти от уикенда, които са му направили силно впечатление.
„Имах инцидент на почти същото място 5 години по-рано (през 1989 г. Бергер се удря в стената на завоя Тамбурело и колата му избухва в пламъци), започва разказа си австриецът. – Когато бях в болницата, Аертон ми се обади и ме попита как съм. Отговорих, че съм добре. Но му казах още, че трябва да отидем да видим тази стена, защото някой ден някой друг може да загине там. Аертон ми отвърна, че съм прав.

На следващия тест на тази писта отидохме на това място и се чудехме как да натиснем организаторите, за да махнат тази стена на Тамбурело. Но когато отидохме пеша там, разбрахме, че няма какво да направим. Зад стената имаше река и нямаше място да се направи каквото и да е. Затова просто приехме нещата такива, каквито са. А той загина на точно това място и това е много тъжно.“
Тогава Бергер има късмет и се отървава без сериозни контузии. Пет години по-късно обаче нещата са съвсем различни.
В петък тежка катастрофа претърпява Рубенс Барикело на шикана Баса в първата му част, при който бразилецът чупи носа си. В събота по време на квалификацията загива Роланд Ратценбергер след удар с близо 300 км/ч.

„След случилото се имахме брифинг на пилотите, обяснява Бергер. – След него ние с Аертон излязохме от залата. Аз бях председателя на асоциацията на пилотите и той ми каза, че следващата седмица трябва да направим повече за сигурността в спорта. Съгласих се с него.“
Това обаче е последното нещо, което двамата си казват.
На следващия ден те застават на старта, като Аертон е на полпозишън, а Бергер е 3-и. Между двамата е Михаел Шумахер с Бенетон.
„Малко преди да започне състезанието аз още не бях седнал в колата, продължава Герхард. – А той беше в своята с каската си и се смееше. Бях доволен, защото когато той беше щастлив за нещо, и аз бях такъв. Тогава го видях в лице за последен път.“

Стартът е даден, но заради катастрофа между Лехто и Лами на трасето излиза кола за сигурност. След като тя се прибира в началото на 6-ата обиколка, надпреварата е подновена. Сена катастрофира в началото на 7-ия тур.
„Когато видях катастрофата, си казах, че ъгълът на удара е добър. И няма да има проблеми с Аертон. После състезанието беше спряно. Бърни Екълстоун дойде да ни каже, че той е извън колата. На езика на пилотите това означаваше, че е добре. Затова дори повече не питах какво е състоянието му. Мислех, че просто маршалите чистят пистата и премахват мръсотията. Не мислех, че може да са се случили лоши неща.“
Състезанието е рестартирано и Бергер повежда след по-добро потегляне. После е изпреварен от Шумахер, а след това се прибира в бокса и отпада след повреда в задното окачване. „Стоях в бокса и тогава дойдоха хора и ми казаха, че Аертон се бори за живота си, като е в много лошо състояние“, спомня си Бергер.
Тогава той се свързва с Жозеф Леберер, който е физиотерапевт на Сена. Оказа се обаче, че и той не знае повече за състоянието на Аертон. Тогава те организират пътуване с хеликоптер до Болония.
Когато пристигат, медицинският делегат Сид Уоткинс излиза и им казва, че нещата не изглеждат добре.
„Влязохме да видим Аертон, а докторите правеха нещо по главата му. И съответно той беше покрит. И честно казано си мислех, че той вече е мъртъв. Поседях малко и излязохме. Малко след това обявиха, че е починал.“