От Светлана Симеонова,
Снимки: Архив BMW, Getty Images-Shell
Съдбата поставя на най-големи изпитания тези, които най-много обича – силните. Най-силните от тях не просто оцеляват, а я побеждават.
В историята на Формула 1 мнозина са преминавали през Ада и са успявали. Но онези, които са се държали с години на върха, са единици. В толкова конкурентна среда са необходими не просто качества, шанс и средства, но и далновидност, огромна решителност да надвиеш всичко – качества, които се асоциират с един човек – Сър Франсис Оуен Гарбат Уилямс или просто Франк.
В падока на Гран при твърдят, че собственикът на едноименния отбор е по-популярен от пилотите си. По време на квалификациите, а и на надпреварите, камерите го следят по-често от всеки друг в бокса. Мнозина се опитват да прочетат нещо по лицето му, но то остава винаги едно и също – непроницаемо.
Англичанинът е перфектен в това да говори тихо, меко с тънкия си глас. Не изпада в откровения и още по-рядко рамишлява философски за миналото или бъдещето – своето и на отбора. И всичко това поради една-единствена причина: постигнатото на пистата казва всичко. Историята на самият му живот е така невероятна, че може да ви вдъхнови.
Сър Франк Уилямс е роден в Саут Шийлдс, Нюкасъл на 16 април 1942 г. Баща му е офицер от Кралските военновъздушни сили. Малкият Франк е отгледан от майка си и прекарва по-голяма част от детството си в Шотландия, където ходи на училище близо до Дъмфрис. Там се изгражда интересът му към състезателните автомобили. Той жадно следи кариерите и постиженията на Майк Хоторн и Питър Колинс. Сам опитва силите си в някои надпревари.
Пиърс Каридж и Джонатан Уилямс се запознават с Франк на 2 юли 1961 г. Двамата наблюдават състезание на Малъри парк и забелязват един Остин А35, правещ невероятни пируети по пистата.
– Няма да повярваш, Пиърс, но това там ми е съименник по фамилия. Някой си Франк Уилямс. Ей богу, няма да стигне до финала! – възкликва Джонатан.
Само след няколко минути пътят на автомобила наистина приключва в тревата. Двамата приятели виждат, че пилотът не е пострадал и отиват да се запознят с него, без дори да подозират, че това ще промени живота на всички им.
Като състезател Франк Уилямс наистина не е кой знае колко добър. Надпреварите за него по-често приключват извън трасето, отколкото с виждането на карирания флаг. Допуска доста грешки и като цяло не успява да се справи. Затова и много скоро разбира, че не това е призванието му.
В началото на октомври 1963 г. в стая №6, дом 283, Пинър Роуд в предградието Хароу се заселват вече неразделните трима приятели.
По това време Франк работи като механик при Джонатан, който е малко по-богат. Пиърс е най-добре материално като наследник на пивоварна фамилия, но парите не стигат. Тримата заедно обикалят Европа, състезавайки се във Формула Джуниър (предшественикът на F3). Скоро към компанията в мебелираните стаи в Хароу се присъединяват Тони Хорсли (бъдещият мениджър на Хескет) и Чарли Крайтън-Стюарт.
Франк е най-бедният в цялата компания и плаща наем само за един диван, а когато няма пари дори за това, спи във фургона на Хорсли. Това обаче въобще не му пречи да иска да създаде един ден и то възможно най-скоро свой собствен тим. Така малко по-късно в стая №6 е регистрирана компанията “Франк Уилямс Рейсинг Карс”. Тя започва да се занимава с препродажба на резервни части, скоростни кутии, спирачки, масло – въобще с всичко, от което се нуждаят екипите във Формула Джуниър. Вечер сключва сделки, а приятелят му Хорсли играе цели етюди, викайки го от съседната стая от името на клиенти. След не толкова дълго младият англичанин става буквално незаменим във Формула 3. Ситуацията е такава, че едва ли не всеки желаещ да купи някаква част е длъжен да се обърне към Франк.
В същото време обаче средствата все още са недостатъчни. Веднъж, според една от многобройните истории, разказвани за Уилямс, той пътува към Силвърстоун за състезание, но няма достатъчно пари за бензин и на практика не може да стигне до пистата. В същото време обаче е с чисто нови панталони. Спира до кръчма по пътя, набелязва си човек с неговите размери и успява да сключи сделка – продава му панталоните си и купува бензин.
Така или иначе през 1969 г. Франк успява да влезе във Формула 1, която в онези години си е просто още едно състезание. Купува едно шаси Брабам ВТ26, а Пиърс Каридж го кара. Пилотът впечатлява Алесандро де Томасо, който дава на “екипа” шаси 505. Но съвместната им работа скоро е прекратена. За съжаление Пиърс загива при катастрофа по време на Гран при на Холандия през 1970 г. Уилямс довършва сезона с Брайън Редман и Тим Шенкен, но ударът е жесток. Целият му бизнес тогава е изграден около Каридж.
– И по отношение на бизнеса, и на чисто емоционално ниво ситуацията беше тотално отчайваща, когато Пиърс загина. Той беше любимец на всички, а и привличаше по изключителен начин интереса на спонсорите. Точно започваше да развива тези си качества. След гибелта му се оказах в ужасно затруднено финансово положение. По днешните стандарти парите, които дължах, са нищо, но тогава си беше сериозна сума – разказва самият Франк.
От този момент нататък следват шест кошмарни години, през които репутацията му страда неимоверно и много трудно се възстановява впоследствие.
През 1972 г. Франк вече участва във Формула 1 с
