Ситроен показа за първи път нашумелия днес С3 на салона в Париж през далечната вече 1998 г. Концептуалният модел носеше означението С3 Люмиер. След три години във Франкфурт се състоя официалната премиера. През следващата 2002 г. колата бе представена и пред българската публика, а тази зима ние решихме да направим кратък тест драйв, да се запознаем наистина по-подробно с нея.
Ситроен С3 не заменя някой от съществуващите модели на марката, а се вклинява в гамата на французите между Саксо и Ксара.
Ярката и оригинална външност е разработка на фирмения дизайнерски център. Тя, както и някои от новаторските решения в интериора, спомогнаха на симпатичният мъник да завоюва доста престижни награди през миналата година. Той спечели престижното трето място в конкурса за Автомобил на годината в Европа, взе наградата Ауто Бест сред журналисти от Източна Европа, а в конкурса за Автомобил на годината у нас също бе на трето място.
Ситроен С3 е типичен компактен градски автомобил, но има не съвсем типични пропорции. При дължина от 3850 мм широчината му е 1667 мм, а височината му е цели 1519 мм, което е с почти 4 см повече от Пежо 307 и с 8 см над VW Голф. В резултат се е получил доста просторен за сегмента пътнически салон, който буквално е залят от светлина – пълно съответствие с наименованието на концепткара – Люмиер.
На пръв поглед закръгленият покрив и сплесканият нос, със скосената решетка на радиатора навяват спомени и за “грозното пате” – Ситроен 2CV от недалечното минало. Но самите французи държат да подчертаят, че С3 не трябва да се сравнява с евтиния “чадър на колела”, защото има друга философия.
Просторът в купето е наистина в излишък. Най-високата точка на куполообразния покрив е точно над предните седалки. За човек с нормален ръст мястото над главата е предостатъчно, там спокойно би могъл да се намести и център от европейски баскетболен тим.
Интериорът, макар че не е от най-добрите материали, създава усещане за солидна изработка. Арматурното табло е в два цвята, като светлата пластмаса, използвана за облицовка и на вратите, е с вид на шагрен.
Масивният волан, регулируем в две посоки, ляга удобно в ръцете.
Средната, подчертано удебелена спица сякаш напомня, че едновремешните волани с една спица бяха визитната картичка на Ситроен. Типично по френски седалките на колата са меки, а широкият диапазон на регулиране в трите посоки изненадва за автомобил от този клас. Малко са автомобилите от тази група, при които не се налага да се изтегля докрай назад седалката, за да се настани удобно мъж с височина 1,82 м и тегло около стотина килограма. Задните места обаче са почти като при останалите малки автомобили, което е може би и тяхната ахилесова пета по принцип. При високи и едри водачи и пътник до него, отзад остава място само за децата…