Роланд Ратценбергер е роден само няколко месеца след Аертон Сена – на 4 юли 1960 г. Първата дума на австриеца не е мама или татко, а кола. И това предопределя пътя през всичките 33 години на живота му – път, извел го до мечтаната Формула 1 и до гибелта му преди точно 20 години.
Пилотът на Симтек катастрофира и губи живота си във втората квалификация за Гран при на Сан Марино на 30 април 1994 г. Преди неговата смърт последният, загинал на писта пилот от Формула 1, е Рикардо Палети в Канада през 1982 г. На Имола австриецът участва в едва третия си състезателен уикенд, има договор само за още два старта. Шокът от случилото се с него се превръща в ужас, след като на другия ден – 1 май – става немислимото: загива Аертон Сена.
Трагедията с Ратценбергер се случва точно в момента, в който Дейвид Прайс обяснява по време на прякото предаване по Евроспорт, че Рубенс Барикело се е отървал по чудо при катастрофата си в петък. Инцидентите от онзи уикенд предизвикват огромна реакция и въвеждане на безпрецедентни мерки за сигурност както по пистите, така и в серийните автомобили. В ClubS1 (брой 168) ви разказахме за една от малко известните теории за катастрофата на Ратценбергер, свързана с краштестовете на болидите от Формула 1. Днес тези изпитания са с пъти по-строги и от 20 години в световния шампионат няма инциденти с фатален край.
Днес обаче си спомняме за Ратценбергер – човек, работил изключително упорито, за да постигне мечтата си.
– Ратценбергер бе чудесна личност. Много социален, мил. Говорехме си за състезанията или живота в Европа – разказва пред Ричланд F1 Антъни Рийд, който се състезава с австриеца в японската Формула 3000 през 1993 г. – Виждахме се, излизахме да се храним заедно, бяхме цяла група.
През 1992 г. Рийд прави тест за F3000 на Фуджи – като награда за спечелването на японската Формула 3. Катастрофира много тежко на бърз завой, като при удара в предпазната бариера каската му пада. Колата излита във въздуха и при падането Рийд си удря главата. Когато болидът най-накрая спира, японските маршали дори не правят опит да го извадят от кокпита, защото го мислят за мъртъв. Ратценбергер, който се движи зад Антъни, спира и заедно с друг пилот – Пауло Каркаски – го измъкват от потрошения автомобил, викат линейка.
– Написах писмо на родителите на Роланд, след като той загина на Имола. Разказах им тази история, как синът им помогна да ми спасят живота – спомня си Рийд.
Съотборник на австрийския състезател в Симтек за сезон 1994 г. във Формула 1 е Дейвид Брабам. Най-малкият син на трикратния шампион в Гран при Сър Джак Брабам признава, че не е познавал новия си съекипник, но преди сезона двамата изкарват известно време заедно – тренират, разговарят.
– Разбирахме се прекрасно. Опитвахме се да си помогнем един на друг, защото отборът ни бе напълно нов, а и честно казано, нямаше достатъчно пари. Роланд имаше талант, но колата не бе добра и никой от нас нямаше кой знае какъв шанс на пистата. Надявахме се обаче това да е само първата стъпка от една дълга кариера – разказва Брабам.
След катастрофата на Имола Ратценбергер е обявен за мъртъв още преди да е стигнал болницата Маджоре в Болоня. Дейвид разказва, че отборът на Симтек изпада в състояние на шок – както всъщност и целият падок. В тима никой не е сигурен какво да прави и в крайна сметка решението дали да се състезава или не е оставено на самия Брабам. Той решава, че трябва да кара, а в състезанието загива Сена.
– Нещата са такива, каквито са – философски заключава Дейвид. – Мнозинството хора гравитираха към Сена, около Роланд бяха само най-близките му. Сена бе докоснал почти всяко сърце и душа, обичащи Формула 1, затова е неизбежно хората да се връщат много повече към неговата загуба, отколкото към гибелта на Роланд. Не съм аз човекът, който ще съди дали това е честно или не. Положението просто е такова.
Тогавашният президент на ФИА Макс Мозли решава, че ще отиде на погребението на Ратценбергер. На церемонията присъстват родителите на пилота и приятелката му, свързани с австрийския автомобилен спорт хора:
– Много известни пилоти бяха дългогодишни приятели с Аертон и е напълно разбираемо, че отидоха на неговото погребение. Светът бе загубил Сена, Ратценбергер просто беше мъртъв. Почувствах го като пренебрегване спрямо Роланд и затова взех това решение. Като всяко погребение, това също бе безкрайно тъжно. Всичко, което можеш да сториш, е да стиснеш ръцете на хората, да изразиш съболезнования, но не се получава истински разговор. Познавах го доста добре. Възхищавах се на факта, че бе работил безумно упорито, за да си пробие път. Но не бе имал шанс да се порадва на какъвто и да е успех. Животът на Аертон не бе дълъг, но бе изумителен. Роланд най-после бе стигнал там, където искаше, а не получи шанс да изживее мечтата си.