Техническият директор на Рено Джеймс Алисън за промените в аеродинамичния тунел на Рено, представянето на тима в последната надпревара във Великобритания и очакванията за предстоящия кръг в Германия.
– Какво научихте от Гран при на Великобритания?
– За съжаление само простичкия факт, че въпреки известното възстановяване на темпото в надпреварата, все още не сме достатъчно бързи в момента.
– Какво можем да очакваме в Германия?
– Надявам се точно там да се върнем в челните редици на колоната, тъй като имаме доста нови неща за автомобилите.
– Какви предизвикателства има на Нюрбургринг?
– Нюрбургринг няма някакви особено отличителни характеристики, но е цялостен тест за автомобилите. Може би най-необичайният аспект на пистата е, че ходим там веднъж на две години. Стандартна практика е при подготовката за състезание да се консултираме с данните си от предходния сезон, но в този случай бележките са отпреди 24 месеца, тоест вече не важат и не помагат кой знае колко като предварителна насока. Предишния път, когато бяхме на Нюрбургринг например, нямаше автомобили с обдухвани дифузьори.
– След силно начало на сезона представянето на Рено като скорост падна спрямо други отбори. Как обяснявате това и как ще оправите ситуацията?
– Лесно е за обяснение, не толкова за коригиране. Формула 1 е безкрайно труден спорт, в който отборите се ужасно конкурентоспособни и се борят непрекъснато за подобрение. А поради това бавният напредък се равнява на изоставане. Анализи се правят сравнително лесно, но действията, гарантиращи прогрес, не са такива. Сигурен съм, че ние ще се справим съвсем скоро, но бих предпочел да оставя колата да говори в предстоящите кръгове вместо мен.
– Какви са подобренията в аеродинамичния тунел и какво е влиянието им върху развитието на болида?
– Подобренията ни позволиха да се прехвърлим от 50% модел на 60%. Не звучи като нещо голямо, но всеки аеродинамик във Формула 1 ще се съгласи, че това е огромно количество работа. Наричаме ги модели, но конкретната дума не е съвсем точна, тъй като предизвиква асоциация с нещо като играчка. А моделите за аеротунелите в F1 са почти толкова сложни и скъпи, колкото и истинските автомобили. Истинско изкуство е да създадеш нещо толкова прецизно и увеличаването на размера изисква съответните усилия. Освен в самите модели има и промени в инфраструктурата – трябваше да я напаснем към останалото. Необходими бяха нова система за монтиране и колела, които да са спрямо съответната конструкция. Разработихме нова електронна измерваща система, за да се справи с по-високите натоварвания. Всеки елемент е 20% по-дълъг, площта му е увеличена с 44%, а обемът – с цели 73%, което наложи преработка на производството на елементи за тунела, за да се поддържа съответното ниво на тестове. Трябваше да модифицираме и работната секция, за да се побере по-големият модел. Заради това спряхме работа в тунела за 12 дни и буквално построихме наново всичко там. Гордея се с постигнатото, макар че загубихме толкова време, което иначе е посветено на развитието на болидите. Щастлив съм, че и последвалите инсталации оправдаха инвестицията по отношение подобрение на аеропритискането. Сега задачата ни е да покажем този напредък на пистата.
