Интерлагос е една от сравнително късите писти в календара на Формула 1 с дължина от едва 4,3 км, но това въобще не я прави по-лесна за пилоти и отбори. Трасето е с една от най-дългите прави за цялата състезателна година, комбинирана с бавни тесни завои, няколко високоскоростни криви и всичко това заедно изисква сериозни компромиси в настройките.
Основният въпрос, тормозещ инженерите в Бразилия, е дали да изберат такива реглажи, че да имат максимално висока скорост на правите или да се целят в оптималното време за обиколка. Това конкретно предизвикателство частично бе разрешено през 2010 г. благодарение на системата F-duct, но все още е част от задачите на техническия екип.
– Обикновено настройваме колите си така, че да постигаме възможно най-добро време за един тур, а начинът на работа на R30 с F-duct-а ни помага по отношение скоростта на правите – обяснява главният състезателен инженер на Рено Алан Перман. – Това означава, че можем да се радваме на достатъчно аеропритискане в бавните завои във вътрешните секции и пак да сме достатъчно конкурентоспособни, за да атакуваме или да се пазим на правите.
Откриването на оптималния баланс при механичните настройки е също толкова сложно, а е едно от необходимите условия за това автомобилът да върви и в двата типа участъци на пистата.
– В нискоскоростните завои може да се спечели най-много в рамките на една обиколка – обяснява Перман. – При високоскоростните обаче, какъвто е 11-и и откъдето се преминава с около 230 км/ч, болидът трябва да е с достатъчно твърдо поведение, така че просто не можеш да си позволиш прекалено меки реглажи. Както винаги, ще гоним компромис.
В бързите страничните сили са толкова сериозни, че превръщат състезанията на Интерлагос в едни от най-трудните от физическа гледна точка. Стойностите са най-високи в шести и седми завой – стигат около 4,5G странично ускорение за 4,5 секунди. Движението в посока обратна на часовниковата стрелка също натоварва състезателите и най-вече вратовете им, тъй като на мнозинството останали трасета се кара в обичайното направление. Този проблем се елиминира понякога с допълнително уплътняване на зоната около главите на пилотите в кокпита, за да им помогне да изминат всичките 71 тура в надпреварата.
От гледна точка на двигателите, то дългата главна права означава, че мощността е ключов фактор на Интерлагос. Колите вървят на пълна газ в продължение на 16 секунди от 12-и завой до зоната за спиране на първи. На всичкото отгоре агрегатите трябва да се справят с необичайните условия на разреден въздух, тъй като Сао Пауло е на по-сериозна надморска височина спрямо други трасета в календара на Формула 1. Равнището е 800 м.
– Карането в такива условия означава, че моторите губят около 8% от мощността си – обяснява шефът на отдел операции на пистата за двигателите Реми Тафен. – И въпреки тези загуби, то надморската височина всъщност има позитивен ефект върху агрегатите, защото движещите се компоненти страдат по-малко. В мотора влиза по-малко въздух, а това означава по-малко налягане и стрес за буталата и всички останали елементи.
Инженерите в департамента на Тафен ще работят и върху добрия въртящ момент при ниски обороти.
– Има няколко завоя, които са истинско предизвикателство за картите за управление – моторът трябва да е достатъчно гъвкав на ниски обороти, в рамките на 8000 до 13 000. Плавната работа осигурява стабилност и баланс, откъдето пък идва доброто представяне в средния сектор – допълва Тафен.
Последното предизвикателство е дългото изкачване, което може да превърне в истинско изпитание бързите обиколки с малко бензин.
– Ще трябва да проверим подаването на гориво още в свободните тренировки. Не очакваме проблеми със системата, но е по-добре да играем на сигурно, отколкото да съжаляваме – приключва разясненията си Тафен.
