От Йордан Севов
Снимки: Getty Images – Shell
Малко след състезанието в Австралия прелиствах едно специализирано немско издание за Формула 1. Когато попаднах на писмата на читателите, прочетох едно което ми направи силно впечатление. То гласеше следното: “Честита седма шампионска титла на Шуми, честита шеста поредна титла на Ферари, радвам се много за тях и се радвам за още едно нещо. Сега вече ще имам достатъчно свободно време през уикендите, защото просто няма да гледам стартовете от Формула 1.”
Ако старта в Австралия бе просто едно загатване за това до къде са стигнали отборите в развитието си, Малайзия трябваше да бъде мерило за това, дали Мишлен ще успеят да спрат Ферари.
За съжаление на всички, може би дори и на тифозите, дори топлото време, при което уж Мишлен трябваше да превъзхожда Бриджстоун, не успя да спре устрема на Михаел Шумахер и Ферари.
Не можаха да ги спрат и тимовете, които преди началото на сезона си бяха присвоили ролята на фаворити. Наистина в сравнение с Австралия и Уилямс и Макларън показаха прогрес, но и в Малайзия, като цяло те бяха безпомощни свидетели на 72-ата победа на Шумахер. Наистина чудех след като в пещта на Сепанг никой не успя да спре Шумахер, как ще сторят това на Имола, Нюрбургринг и Спа, където времето обикновено е прохладно.
А, може би това ще сторят БАР и Дженсън Бътън. Те демонстрираха истински прогрес и за първи път британецът се качи на подиума.
