20-ата годишнина от дебюта на Михаел Шумахер във Формула 1 бе една от най-обсъжданите теми напоследък във Формула 1. С наближаването на състезателния уикенд в Белгия, където седемкратният световен шампион за първи път участва в Гран при, вниманието към него се увеличи още повече. Точно днес обаче се навършват тези две десетилетия от момента, когато германецът започва уникалната си кариера в F1. Пресофисът на настоящия му тим Мерцедес разпространи интервю по случая, в което самият Шумахер споделя чувствата си.
– 25 август 1991 г., Гран при на Белгия, Спа-Франкоршамп: първото ти състезание във Формула 1. Как се случи?
– Поради определено стечение на обстоятелствата в онзи конкретен момент. Пилотът на Джордан Бертран Гашо бе в затвора и кокпитът му се оказа свободен точно преди белгийската Гран при. Проведохме разговори дали не може аз да карам, но в никакъв случай не постигнахме твърда договорка. Едва в четвъртък вечерта преди началото на уикенда ми казаха, че ще участвам в тренировките на другия ден и ще дебютирам във Формула 1. Това беше входният ми билет за спорта, който (още тогава) ми бе даден от Мерцедес-Бенц. От настояща гледна точка мога да кажа, че на практика се върнах в семейството, дало ми шанса да започна кариерата си.
– Вече беше карал за Мерцедес-Бенц при спортните автомобили и в DTM. Колко важни бяха тези серии по отношение на опита ти?
– Бяха изключително важни с оглед на по-нататъшното ми развитие – както като личност, така и за да се науча как точно да правя колите си по-бързи. Защото всъщност това има най-голямо значение: повечето автомобилни състезатели управляват с чудесна скорост, но решаващият фактор е да извлечеш 100% от автомобила и да го адаптираш към силните си страни. Точно на това ме научи участието ми в други серии заедно с Мерцедес. Така че дойдох във Формула 1 невероятно добре подготвен и бързо влязох в час относно това как да намирам правилните настройки.
– Какво чувстваше при първото си излизане от питлейна в болид от Формула 1?
– Беше прекрасен и изумителен момент. Все още си го спомням чудесно. Беше на един тест на Силвърстоун във вторника преди Гран при на Белгия. В първата обиколка трябваше да загрея всичко. Върнах се в бокса, за да проверят автомобила и след това излязох за първия си истински тур. Направо бях стъписан, когато ми разрешиха най-накрая да натисна газта до края. До онзи миг никога не съм бил толкова бърз, въпреки целия ми опит при спортните автомобили. Управлението на състезателна кола не ми се беше струвало толкова необикновено. Затова се замислих какво трябва да направя. Казах си: Може би този път отхапа прекалено голям залък. Но във втората обиколка вече бях по-спокоен. До третата бях забравил съмненията си и се чувствах удобно в болида. В края на деня бях може би със секунда по-бърз от момчетата, които бяха карали автомобила преди мен.
– Дебютната ти надпревара на Спа е доста къса…
– За съжаление беше много къса. В ретроспекция често се ядосвам за това. Отпаднах 500 метра след старта заради повреда на съединителя, която можеше да се избегне – той беше счупен още в загрявката. Така че за съжаление се наложи да гледам състезанието отстрани. Съотборникът ми Андреа де Чезарис отпадна три тура преди финала, а вървеше втори. По онова време бях с цяла секунда по-бърз от него, така че сами си представете какво можех да постигна в първия си старт…
– Кога осъзна, че за теб Формула 1 е като да спечелиш джакпота от тотото?
– Не беше точно като да спечеля джакпота. Много бързо разбрах, че всички сме човешки същества – дори Аертон Сена, Ален Прост и Найджъл Менсъл. До онзи момент тези пилоти бяха толкова далеч от мен, че не можех да си се представя до тях, камо ли да се сравнявам. През онзи уикенд ми стана ясно, че това е напълно възможно, че мога да се състезавам с най-добрите, и то на тяхното ниво.
– През годините често определяше Спа-Франкоршамп като хола ти. Защо тази писта е толкова специална за теб?
– На Спа са ми се случвали много прекрасни и интересни неща. На практика на това трасе съм преживял всичко възможно: първото си състезание, първата ми победа, седмата световна титла… Тези неща я правят толкова специална за мен, затова наричам Спа хола ми. А не бива да забравяме чисто състезателните предизвикателства на трасето за който и да е пилот: Червената вода, Бланшимон. Пистата извиква специални емоции и усещания. Тук показваш дали си наистина добър, тъй като караш болида на абсолютния лимит. Още преди години най-хубавата част от сезона беше преминаването на Червената вода в кола от F1. Автомобилите вървяха толкова близо един до друг, а в следващата секунда едва не излитаха на върха. Справянето с такава ситуация изисква прецизността на акробат, ходещ по въже. Ако се справиш, то усещането е най-прекрасното, което можеш да изпиташ в състезателна кола.
– 30 август 1992 г. – първата ти победа, при това спечелена на Спа, разбира се…
– Това беше черешката на тортата, защото по онова време не очаквахме, че можем да вземем победа с тогавашния си болид. Да, имахме и малко късмет, времето изигра роля. Комбинацията от фактори доведе до там, че се озовах начело и пресякох финала като победител. За мен беше повече от сбъдната мечта.
– През 1998 г. видяхме един много емоционален Михаел Шумахер след удара с Дейвид Култард в дъжда на Спа…
– Помня този старт като че ли беше вчера. Карах по правата зад Дейвид, водата от чиято кола ме обливаше. Нямаше как да преценя разстоянието. Внезапно той намали пред мен. Точно както нормален автомобил би спрял заради извънредна ситуация. Аз обаче не го видях навреме заради дъжда. И изведнъж се забих в задната част на колата му, оставайки с три колела.
– Да се върнем и към 2000 г., когато се случи прочутата маневра с твое участие, както и това на Мика Хакинен и Рикардо Зонта по средата. Ти как се чувстваше в кокпита?
– Е, аз лично съжалявам за тази ситуация, тъй като до онзи момент бях в състояние да защитавам позицията си. Но след като Зонта се оказа между нас, нямаше как да удържа Мика. Изглеждаше много впечатляващо, а и му спечели победата. Моменти като този превръщат автомобилния спорт в нещо много специално за феновете.
– Седмата ти световна титла беше решена на Спа. Колко емоционално бе преживяването за теб?
– Беше едно от онези преживявания, които правят пистата толкова специална за мен. През цялата ми кариера някак така се получава, че всички пътища водят към Спа – отново и отново. През 2004 г. бях втори на Спа, но това бе достатъчно, за да спечеля седмата си корона. Така че за мен е все едно се връщам към корените си.
– Кои бяха най-добрите ти съотборници?
– Без съмнение Фелипе Маса и сега Нико Розберг. Нико е само на 26 години, но вече има 100 Гран при зад гърба си, тоест притежава достатъчно опит, много е бърз и има същия подход като мен. Това помага на целия тим, за да вървим напред.
– Как се чувстваш 18 месеца след завръщането си във Формула 1?
– Физически подготвен, умствено още повече, а и обожавам предизвикателството. След толкова дълга пауза се налага да работиш здраво, за да се върнеш. Това отнема време. Но забелязвам, че нещата се подреждат, ситуацията постоянно се подобрява. Убеден съм, че ще постигнем целите си. Може би малко по-късно от първоначалните планове, но в живота понякога се случва така. Титла в световния шампионат с Мерцедес си струва търпението.
