Гран при на Австралия е първото състезание от последния сезон, през който автомобилите във Формула 1 ще са с двигатели V8. Използвани от 2006 г. насам, тези агрегати ще отстъпят през 2014 г. място на 1,6-литровите турбо V6. Рено Спорт F1, които доставят мотори на шампионите от Ред Бул, както и на Лотус, Уилямс и Катерам, ще разкажат повече за осемцилидровите двигатели през тази година.
В първия материал управляващият директор на Рено Спорт F1 Роб Уайт се връща към еволюциите на V8 и развитието на двигателите, след като бяха замразени.
– Кои бяха ключовите еволюционни моменти за моторите V8 от 2006 г. насам?
– Най-лесно е да се каже, че не може да има еволюция, тъй като двигателите са замразени! Има обаче няколко сериозни промени в използването и изискванията за агрегатите от V8 ерата. Всъщност нещо се променя почти всяка година. Първо през 2007 г. бе хомологацията или замразяването на основни компоненти, както и въвеждането на ограничение за оборотите. След това през 2008-ма хомологационният периметър бе разширен, лимитът за оборотите бе свален от 19 000 на 18 000 и въведено ограничението от 8 мотора на пилот на сезон. Съвсем наскоро пък имаше няколко уточнения по отношение картите за управление на двигателите и използването им. Предизвикателството в F1 винаги е било да се постигне максимално добро представяне на колите при всяка промяна. Наложи се и допълнително адаптиране към значително по-сложен цикъл. Преди можеше да сменяме двигатели, когато поискаме – да се кара с нов мотор за определено състезание и той бъде подменен за следващото. Това означаваше, че всичко може да стигне абсолютните си граници. Ограничението от 8 броя на сезон обаче доведе до използването на един агрегат в три надпревари. Научихме много за удължаване живота на двигателите и компонентите им, при това без да жертваме технологичния напредък и представянето им. В резултат на това настоящите мотори могат да изминават до 2500 километра без значително падане на мощността. В миналото животът бе малко над 350 км, тоест сега един агрегат се използва за седем пъти по-дълга дистанция в сравнение с тази отпреди 10 години.
– Ако нямаше замразяване и ограничение на оборотите в минута, на какво щяха да са способни моторите?
– Смятам, че досега щяхме да сме достигнали над 22 000 оборота в минута и да сме качили мощността с около 75 конски сили (тоест увеличение от приблизително 10%). Това е равно на спечелването на 1,5 секунди в обиколка на Монца. Трудно е да се прецени какво щеше да е представянето, тъй като няма развойна работа в тази насока. Вероятно щеше да се работи по същите аспекти, които изследвахме в ерата на замразяването (изпускателни системи, карти за управление и т.н.), но приоритетите щяха да са различни.
– Доколко се различават двигателите на отделните доставчици днес?
– Мнозина предполагат, че моторите са доста подобни, тъй като спецификациите са замразени. Всъщност са доста различни, защото хомологацията се случи в момент, когато V8 бяха сравнително недоразвити. Техническите правила са стриктни и агрегатите (на различните доставчици) имат общи характеристики, но съществуват хиляди конструкторски решения, които не са фиксирани в изискванията. Може би не е очевидно, но при свободно развитие има по-голям шанс да се получат еднакви решения при отделните производители. Но влиянието на мотора за представянето на автомобила е еднакво важно и в двата случая.
– Кое бе най-трудно за оптимизиране или поддържане при настоящите V8?
– В един двигател за Формула 1 няма нищо лесно – всички системи и части изискват огромно внимание, грижи и поддръжка. Най-сложни за поддържане обаче са най-сериозно натоварените компоненти като бутала, биели, лагери. Буталата например са натоварени със сила, която е 8000 пъти по-голяма от тази на гравитацията. Едно бутало тежи само 250 грама, но когато бъдат достигнати 18 000 оборота в минута (300 оборота на секунда!) ускорението упражнява сила от 2 тона върху него и биелата.
– Вероятно статистиките са доста впечатляващи…
– Двигателят има мощност от над 750 к.с., а максималната скорост е над 330 км/ч – почти колкото тази на малък самолет. Ускорение от 0 до 60 км/ч отнема 1,6 секунди – приблизително колкото е това на изтребител F16. От 0 до 100 км/ч се стига за 2,5 сек, 0 до 200 км/ч – 5,1 сек, а от 0 до 300 км/ч – 12 сек (в зависимост от аеродинамичните настройки и предавателните числа). И това при тегло от само 95 кг. Изпускателните колектори на RS27 достигат температура от 1000 градуса по Целзий. За да придобиете идея за какво става дума – вулканичната лава е между 700 и 1200 градуса!
