Монреал е една от любимите ми писти и съм наистина щастлив, че се връща в календара след едногодишно отсъствие. Атмосферата там винаги е прекрасна и събитието е страхотно за феновете.
На това трасе се спира крайно сериозно, а има доста неравности, тъй като не е постоянна писта. Заради това и прилепянето постепенно се подобрява в течение на уикенда, което дава възможност на пилотите да натискат повече с всяка изминала обиколка. Стените се намират твърде близо и няма място за грешки, но на мен ми харесват тези характеристики. По отношение на настройките трябва да се концентрираш върху стабилността на спирачките и лекотата на управление заради неравностите.
В Канада претърпях наистина сериозна катастрофа през 2007 г., но не мисля вече за нея и не се притеснявам да карам пак в Монреал. Всъщност още на следващата година спечелих там и се връщам като последния победител. Имам добро усещане и се надявам R30 да е конкурентоспособен там. Реалистично погледнато едва ли ще се борим за победа, но кой знае…
В първи завой се спира и едновременно с това се завива към втори. Вътрешната част може да се атакува доста твърдо в зависимост от баланса на колата, но е важно да се заеме подходяща траектория за втори завой, тъй като той е доста дразнещ, остър, дълъг и на излизане се отваря. След преминаване на връхната точка почти веднага се натиска газта, за да се влезе в първия шикан – един от най-хубавите завои в обиколката.
Усещането при преминаването на трети-четвърти завой с кола от F1 е страхотно. Скоростта може да се задържи около 155 км/ч и ако се използват бордюрите, е възможно да се спечели доста време. При преминаването им обаче трябва да си напълно сигурен, че се приземяваш в правилната посока, за да не съсипеш баланса си. На излизане стената е много близо – ако преминеш участъка на милиметри от нея, печелиш 0,2 секунди. Ако колата ти е на два метра от стената, губиш време. В същото време се усеща колко е близо и не може съвсем да се залепиш, тъй като болидите са доста крехки и не бива да има контакт.
Осми и девети завой правят още един шикан, но всъщност има само една връхна точка в кривите. От там трябва да се измъкнеш добре, защото следва единственото място на трасето, където реално може да се изпреварва. Фибата е най-бавната част от тура и точно там имахме проблеми заради трошенето на настилката преди време. Ако преминеш участъка в траектория под формата на V и жертваш влизането, може да излезеш добре, а това е добре за скоростта на следващата дълга права.