Най-великата обиколка в историята на Формула 1 – така определиха от тима на Макларън направения от Аертон Сена бърз тур в квалификацията за Гран при на Монако през 1988 г. Бразилецът, от чиято смърт днес се навършват 20 години, е с изумителните 1,427 секунди по-бърз от най-близкия си съперник – съотборника му Ален Прост.
Отбелязвайки годишнината от гибелта на легендарния пилот, Макларън представиха специално създаден клип, посветен на онази квалификационна обиколка. Филмчето е снимано в Монте Карло. В него са използвани носеният тогава от Аертон екип, както и истинската му кола. МР4/4 е сред най-прочутите и легендарни модели в цялата история на спорта – през 1988-ма с него Сена и Прост печелят 15 от 16 възможни старта, а Аертон взима и първата си титла.
Клипът е озвучен с аудио от интервю със Сена, взето от канадския журналист Джералд Доналдсън.
– Аертон Сена първоначално нямаше желание да ми даде интервю, защото мислеше, че съм британски журналист. Той вярваше, че някои от британците бяха писали не особено честно за него – спомня си Доналдсън пред mclaren.com. – Смяташе, че твърде често го представят като злодей и вече гледаше на английскоговорящите журналисти със съмнение. След като научи, че съм канадец, при това написал добре приета биография на един от героите в детските му години – Жил Вилньов – реши да говори с мен. Първоначално бе разсеян и колебаещ се в отговорите си, но скоро помежду ни се установи доверие и той буквално разголи душата си. Това се превърна в историческо интервю. Взех го в последния ден от една тридневна тест сесия на Монца през септември 1990 г.
В разговора става дума за квалификацията в Монако през 1988 г. Самият Сена признава, че въпросната обиколка наистина е необикновено изживяване:
– Понякога си мисля, че знам някои от причините за нещата, които правя. В квалификацията за Гран при на Монте Карло през 1988 г. вече бях спечелил полпозишъна, бях по-бърз с половин, после с цяла секунда, но продължавах да карам. Внезапно бях с две секунди по-бърз от всички останали, включително от съотборника ми със същия болид. Изведнъж осъзнах, че вече не карам колата съзнателно. Управлявах я някак си по инстинкт, като че ли бях в друго измерение, в тунел – извън съзнателното разбиране. В онзи ден си казах, че това е максимумът за мен, няма накъде повече. Никога след това не почувствах същото нещо.
Source: McLaren.com