Монца поставя уникално предизвикателство пред отборите от Формула 1. Известна е като Храмът на скоростта поради простата причина, че е най-бързото трасе в календара. Изискванията са толкова екстремни, че екипите създават специални аеродинамични пакети, за да оптимизират поведението на колите и да са конкурентоспособни на 5,8-километровата писта. Старият Хокенхайм бе подобно предизвикателство, но в наши дни Монца е единственото място, където максималната скорост може да достигне около 340 км/ч.
И за се придобие идея колко бързо е всъщност трасето, трябва да се отбележи, че старт-финалната права е дълга 1,3 км – това е дистанцията, в която болидите вървят на пълна газ след излизането си от Параболика. Правата между Лесмо 2 и Аскари пък е 911 м. Общо 73% от един тур се изминават на максимум, а средната скорост е около 250 км/ч.
Данните за аеродинамичното притискане също са впечатляващи. В конфигурацията си за Монца Рено R30 е с 25% по-ниско аероприлепяне спрямо това в Монако. Добрата скорост на правите обаче има цена и първите обиколки в тренировките са странни дори за опитните пилоти.
Тимът на Рено се съсредоточи върху предното и задно крила при уточняване на компонентите за Гран при на Италия. Упражнението е наистина скъпо, защото тези елементи се използват един-единствен път през сезона.
– Наясно сме, че трябва да го правим всяка година. А тъй като крилата отнемат доста време за производство, първите анализи на този конкретен аеродинамичен пакет се провеждат още през май – разяснява техническият директор на тима Джеймс Алисън. – Две-три сесии в тръбата в продължение на няколко серии изясняват крайната спецификация, която излиза през юли. Този път трябваше да мислим и за F-duct-а като алтернатива, но все още проучваме дали да го използваме на Монца.
На хартия решението за използване на системата на италианската писта изглежда много лесно. Характеристиките на трасето са такива, че тя би трябвало да е от полза. Реалността обаче е различна, обяснява главният състезателен инженер Алан Перман:
– Неприятностите идват от факта, че повечето завои, извеждащи на прави, са високоскоростни и е трудно да следваш плътно автомобила пред теб. Параболика например е дълга, 180-градусова крива, в която болидите са в странично ускорение в продължение на 441 метра, а скоростта е над 200 км/ч.
Монца има репутация и на особено натоварваща спирачките, тъй като сериозните спирания от високи скорости заемат 11% от обиколката. Стойностите (отново) са най-високите за сезона – наравно с тези в Монреал по този конкретен показател. Първият шикан е най-голямото предизвикателство: от близо 340 км/ч автомобилите трябва да намалят до 240 км/ч в рамките на едва 150 метра. А през 2010 г. на старта всички коли ще са пълни с гориво и това ще доведе до 10-процентно увеличение натоварването на спирачките спрямо 2009 г. Поддържането на дисковете в нормални температурни граници може да се окаже затруднение за някои екипи.
