Ралф Шумахер е бил най-трудният съотборник на Хуан Пабло Монтоя, сподели колумбийският пилот. В интервю за официалния сайт на Макларън той разказа какво означава за него автомобилния спорт, кои са най-забележителните моменти в кариерата му и с кой съекипник му е било най-сложно да се справи.
„Аз обичам състезанията. Тази любов е с мен през цялата ми кариера. Причината, поради която съм се състезавал в толкова различни категории, е търсенето на шампионат, където ще се чувствам добре и карането ще ми доставя удоволствие.“
„Това е най-важният приоритет за мен: трябва да харесвам онова, което върша. А когато стъпя на писта, искам да победя всички останали“, обясни Монтоя
„Тази година управлявам толкова много различни автомобили – в Инди с Ероу Макларън, Акура в IMSA, LMP2 в световния шампионат за издръжливост. И всеки един от тях е различен. Гумите, усещането, търсенията са различни, начинът на управление. Страхотно изживяване е. Може да е стресиращо на моменти, но е невероятно забавление.“
„Две неща изпъкват в кариерата ми. Едното е първият път, когато карах болид от Формула 1. Тогава не знаех какво ще стане, дали ще имам кариера в F1. Онзи тест можеше да се окаже единствената ми възможност. Но си казах: „И да не стане, поне съм карал F1 болид!“
„Второто е победата ми в Лонг Бийч през 1999 г. Беше невероятна. Това бе първият ми успех в КАРТ и след това състезание започнах да вярвам, че мога да имам кариера в автомобилния спорт, да си изкарвам хляба с това. Не забравяйте, че бях с колата на Алекс Занарди. Той бе побеждавал всички в продължение на три години. Той бе пилотът на върха. След това отиде в F1 и изведнъж трябваше да седна в неговия автомобил. Беше безумно предизвикателство. После спечелването на Гран при на Монако и Инди 500 бяха специални моменти. И успехът на Силвърстоун с Макларън, защото беше домашната надпревара на отбора.“
„Кими [Райконен] и Ралф [Шумахер] бяха много силни [съотборници], но Ралф е човекът, който най-много ми стъжни живота“, призна Монтоя
„Кими бе много, много добър. Онова, което направи карането срещу Ралф наистина сложно, бе, че аз искрено ненавиждах колата. При присъединяването ми към Уилямс управлявах болида толкова бързо, колкото можех. После Ралф излизаше и беше нещо от порядъка на 0,7 сек по-бърз. Нищо не можех да направя. Седиш и се чудиш какво да правиш. Можеш или да седнеш и да се разревеш, или да продължиш с програмата си и да разбереш какво става.“
„Сега става нещо подобно с Пато [О’Уорд] като мой съекипник. Той се адаптира към всичко. Наобратно да го пуснеш, ще даде същото проклето време за обиколка. Аз повече се старая да накарам колата да върши първо онова, което трябва. Едва след това идват времената. Мисля, че това се получава в течение на времето. Когато си млад, просто караш и не ти пука ако автомобилът се пързаля настрани. По принцип и сега нямам нищо против, но защо да върви натам, ако може да се движи направо?“
View this post on Instagram
