Пистата, на която се провежда Гран при на Канада във Формула 1, е отчасти съставена от пътища от нормалната инфраструктура, което поставя някои необичайни предизвикателства пред отборите и пилотите. Трасето Жил Вилньов е комбинация от дълги прави и бавни завои, което изисква добро поведение при рязко спиране и възможност да се запази достатъчно скорост в кривите, за да се постигне оптимално време за обиколка. Особено внимание трябва да се обръща на задните гуми, които са сериозно натоварени.
По отношение на аеродинамиката отборите подготвят колите с ниско ниво на аеродинамично прилепяне. Според тима на Рено може да се смята, че няма високоскоростни завои, тъй като петият спокойно се преминава на пълна скорост (пета и шеста предавка). Затова основният фокус е минимизиране на челното съпротивление за постигане на максимална скорост на правите (пикът е около 320 км/ч), а аероприлепянето е от значение основно за стабилността при рязко спиране. Такива реглажи правят болидите леки за управление, но и водят до нервност при натискане на спирачките. Поради това пилотите трябва да са внимателни при използването на газта и при спиране, особено като се има предвид липсата на тракшън контрол.
Необходимо е още да се внимава да не се блокират спирачките, което се постига в известна степен с внимателно регулиране на окачването. Те са един от най-натоварените компоненти в колата – Монреал и Монца са пистите с най-големи изисквания към тях в календара. Прегряването е основна грижа, но пък на правите дисковете и апаратите имат известно време да се охладят. На четири пъти в обиколка обаче се спира от много висока скорост (около 300 и 250 км/ч) и износването се следи особено внимателно по време на тренировките. При засичане на опасност пилотът може да промени баланса на спирачките.
След като част от пистата се състои от нормални пътища, то в началото на уикенда тя по принцип е доста мръсна. Нивото на механично сцепление се подобрява с течение на времето по същия начин, по който се случва това на трасета като тези в Мелбърн и Монако. Повърхността не е много абразивна, а и липсата на високоскоростни завои допринася гумите да не се износват прекалено. Бриджстоун предоставя на отборите двата най-меки типа от гамата си – софт и суперсофт, същите каквито имаха на разположение екипите и в Монте Карло.
Стратегиите в Монреал също са интересни, като е имало варианти с от едно до три спирания в бокса. Според прогнозата на Рено два питстопа ще са най-доброто решение за тазгодишната надпревара. Очаква се някои отбори да заложат на повече гориво дори в квалификацията, тъй като на пистата Жил Вилньов не се губи прекалено много време при по-голямо количество бензин, а и консумацията не е прекалено висока. Като се има предвид обаче, че на канадското трасе често се появява кола за сигурност, тимовете трябва да имат готовност и за промени в стратегиите си.
Двигателите са доста натоварени спрямо някои други писти в календара – около 60% от един тур се изминават на пълна газ, а най-дългата секция на максимална скорост е 14 секунди.
