Роберт Кубица призна, че понастоящем Формула 1 му липсва доста – повече, отколкото преди година например. Полският пилот все ще се възстановява от жестоката си катастрофа на рали Ронде ди Андора през февруари 2011 г. и заяви, че не може да мисли за скорошно връщане в Гран при.
– Преди година бях наистина зле, операциите бяха една след друга и по-сериозното ми притеснение бе как да се възстановя. Формула 1 беше последното нещо, за което мислех – обяснява Кубица в интервю за Autoweek. – Но след връщането ми зад волан миналата година осъзнах, че скоростта ми е същата. Сега ми е трудно да гледам F1 по телевизията. Най-големият ми проблем е, че ми липсват състезанията. Не мисля за това, когато съм на рали или на тестове. Когато обаче съм си у дома в неделя и е имало старт от Формула 1, си мисля, че битието ми е скучно и монотонно. От друга страна, не можеш да имаш всичко, което искаш. Доволен съм от позицията, в която се намирам понастоящем. Трябва да продължа да работя, да се боря.
Кубица разказва също така, че не си е представял, че няма да може да се върне. Той е наясно, че най-високото ниво в моторспорта изисква много тренировки:
– Сега правя точно това и през последните три месеца представянето ми се подобри значително. Надявам се да продължа по същия начин. Бих казал, че имам повече грижи в ежедневието си, отколкото като карам автомобил. Дясната ми ръка вече е достатъчно силна, за да държа волан. Движението й все още е ограничено в известна степен. Дори намерих свой начин, по който да завивам. Невероятно е как човешкият мозък и тяло могат да се адаптират към различните обстоятелства. Основният проблем обаче не е в силата. Ако беше само това, можеше да се оправи с малко тренировки. Главната грижа е мобилността на лакътя и китката ми. Все още ми е трудно да движа дясната ръка. Няколко операции трябваше да подобрят нещата, но напредъкът не бе впечатляващ.
Полякът сподели още, че ако е в състояние да движи дясната си ръка, може да се върне и във Формула 1.
– Няма шанс обаче скоро да съм пак в F1. Още не знам какво ще правя, но ще взема решение много скоро. Името ми все още означава нещо и мисля, че би било сравнително лесно да си намеря място в туристическите автомобили или надпреварите за издръжливост. Имам 20 години опит зад гърба си, на които да разчитам. Ако избера ралитата, ще е различно. Там по отношение на опита съм никой на практика. Биха ми били нужни две или три години да науча всичко – добави Роберт.
Пилотът каза още, че ако наистина реши да се захване с рали, то 2013 г. ще е посветена изцяло на това да учи. В Ситроен останаха много впечатлени от него при последните му участия с тях в надпревари и шефът на WRC екипа Ив Матон сподели, че търси вариант да продължат да работят с Кубица. Самият Роберт потвърди, че води разговори (без да дава повече подробности) и че ще вземе решение до края на годината:
– Всичко зависи от възможностите. Не искам да изкарам година във WRC, за да открия следващия ноември, че нямам представа какво ще правя през 2014-а. Ако избера ралитата, трябва да е дългосрочна програма, позволяваща ми да се уча. Налага се да избера нова посока, да направя следващата стъпка в кариерата си. Вероятно не съм толкова оптимистично настроен, колкото повечето хора си мислят! Не ми се ще да задълбавам в случилото се. Трябва да живеем в настоящето, нямаме друг избор. Когато си в болница и срещаш хора, които нямат никакъв шанс, започваш да виждаш различно нещата. Често не оценяваме това, което имаме. В болничното легло, когато дори не можеш да станеш, и най-простичките неща те правят щастлив. Започваш да цениш всичко, да се радваш. Дори да не е онова, за което си мечтал.
