Преди повече от 20 години в едно „западно“ автомобилно списание ми попадна пред погледа реклама на всъдехода АРО 10, румънско производство. Колата, задвижвана от двигател на Рено, се предлагаше на доста добра цена, а освен това носеше и специално избрано за Запада име – Дъстър. На изток тази добавка липсваше.
Времената обаче се менят и ето че сега отново румънски всъдеход, който се казва Дъстър, се лансира на пазара, и то без никаква разлика в Западна и Източна Европа.
Дачия направи отново автомобил с повишена проходимост, който пак се задвижва от двигатели Рено, но вече всичко е различно – това е продукт на самата група на френския производител и чак сега вниквам и в името Дъстър. На английски думата има най-различни значения, но повечето са свързани с прах. Независимо че не е толкова звучна, нейният смисъл е ясен – кола за трудни пътища, която преминава, зад която се вдига прах.
Продуктът има ясно предназначение в стратегията на гиганта – да се предложи всъдеход, който да е с цена под нивата в този все така популярен клас автомобили. При ценови нива от 20 до 32 хил. лв. и възможност за данъчен кредит, това е наистина първата, но не единствената важна информация за модела. Защото освен атрактивно съотношение цена-предлагане компактният по размери всъдеход има и добър външен вид, обмислено вътрешно пространство и съвременно задвижване на четирите колела.
Имам възможност да се запозная с модела с пробното шофиране по асфалтови настилки, но и с истински офроуд.
Интериорът не ме изненадва с нищо ново – както се полага на бюджетен модел, той е семпъл, а повечето елементи са взети директно от хечбека Сандеро. Пластмасите не са скъпи на вид, както и в цялата гама на марката, но са сглобени много добре, нещо, което се наблюдава и в повечето корейски коли. Вярвам, че няма да се разтропат след няколко години. Приятно ме изненадват дори апликациите, имитиращи дърво, разположени на централната конзола и във вратите.
Компактните габаритни размери (4,31 м дължина и 1,82 м широчина) оформят достатъчно вътрешно пространство за осигуряване на комфортно пътуване на петима пътници, даже и облечени в по-дебели дрехи.
Високата позиция на седалките осигурява и така необходимия при движение извън пътя обзор напред, нещо, подпомагащо и промъкването през натоварения градски трафик.
Първоначално съм леко смутен от вгражданите агрегати – те са 3, един бензинов 1,6 литра и два турбодизела 1,5 литра и изглеждащи на пръв поглед немощни за задвижване на такъв автомобил. Но голям плюс на Дъстър е ниското му тегло, което са успели да постигнат конструкторите. То варира от едва 1160 до 1250 кг в зависимост от задвижването (4х2 или 4х4), с каквото не могат да се похвалят даже и повечето съвременни компактни хечбеци. Така нормално се движим по пътя до планинския участък с помощта на 85-те дизелови коня, с каквито разполага по-слабата версия само с предни двигателни колела. По-силният вариант със 109 к.с. и 6-степенна механична трансмисия са налични само за 4х4.
Автомобилът стои добре на пътя. Не изпада в критични ситуации в завоите, както може да се очаква от неговата височина и висок център на тежестта. Все пак опитвам да открия пълната му динамика и да ускоря максимално на една изоставена писта до Сепарева баня. С лекота стрелката на километража достига 165 км/ч. Единствено ме учудва фактът, че при движение със 130-140 км/ч (нормално движение по магистрала) оборотите на двигателя са около 3400-3500, което не би трябвало да осигурява давания по паспортни данни разход от 5,1 литра средно на 100 км.
По-късно изпитваме и качествата на Дачия Дъстър при движение по силно изровени настилки с изкачване и спускане, където отново нямам притеснения от възможностите на автомобила да преодолее тежки препятствия. Пътният му просвет е от над 20 см, комбиниран с големи ъгли на атака и спускане.
Със сигурност това не е автомобил за тежък офроуд, но при нормално движение извън асфалта проверената система на Нисан за задвижване на четирите колела дава предимство. Тя е позната и от други модели на алианса и може да работи в три режима – за най-икономично пътуване се използва задвижване само на предните колела. При завъртане на контролера в положение Auto трансмисията преминава в автоматичен режим и въртящият момент се предава към задните колела само при нужда (до 50%). Електрониката е толкова чувствителна, че включването на електронния съединител става още преди пробуксуването на някое от предните колела. Режимът Lock е предназначен изцяло за движение по трудни терени, хлъзгави и заснежени улици. При него е блокиран централният диференциал и тягата се предава равномерно към двата моста в съотношения 50/50. За да помага на съединителя при екстремни ситуации, е предназначена системата EBV с интегрирана антиприплъзваща програма. Тя имитира блокировка на междуколесните диференциали, така че автомобилът да може да излезе безопасно и от най-тежки ситуации.
В София се прибираме с бензиновата версия, разполагаща със 105 к.с. и отново с 5-степенна трансмисия. Независимо от по-ниския си въртящ момент 16-клапанният агрегат осигурява безпроблемното придвижване на Дъстър по пътя. Сега оценявам и добрата шумоизолация на автомобила, наличието на различни системи за активна и пасивна безопасност, като освен стандартните вече ABS и EBD със спирачен асистент тук ESP-то включва и контрол на недозавиването с ASR, предлагано като опция. Опция е и специалният пакет Лукс, който включва лети 16-цолови джанти, тонирани задни стъкла, хромирани външни огледала, защитни кори, прагове и лайстни на покрива. Голям е асортиментът и на аксесоарите, което дава възможност за допълнителна индивидуализация на автомобила. Всичко това говори добре за модела, който независимо че е смятан за бюджетен автомобил, дава възможност на бъдещите си собственици да се почувстват наравно с тези, които карат далеч по-скъпи SUV и мощни всъдеходи.
