Съдебното дело на Гийдо ван дер Гарде срещу Заубер обсеби вниманието на падока в дните преди Гран при на Австралия. Спорът приключи със споразумение за прекратяване договора на пилота с тима по взаимно съгласие и компенсация за холандеца в размер на 15 млн. евро.
Ван дер Гарде е сред по-малко познатите имена в Гран при. Затова се връщаме към едно интервю (публикувано през 2013 г. в брой 163 на ClubS1), в което той разказва за себе си.
Гийдо ван дер Гарде е един от новите пилоти във Формула 1. Засега е единственият състезател от малките отбори на Маруся и Катерам, достигнал до втората част на квалификацията през този сезон (в Монако се класира 15-ти, завърши и състезанието на тази позиция).
28-годишният холандец изминава дълъг път, докато стигне до F1. Той бе близо до осигуряване на титулярно място в екипа на Маруся през 2011 г., но от отбора избраха Жером д’Амброзио. В крайна сметка усилията му през годините се отплатиха и в момента пилотът изживява своята детска мечта. Срещнахме се с Гийдо, за да поговорим за пътя му, стила на пилотиране, подготовката му.
Както повечето състезатели в Гран при, и Гийдо започва кариерата си от картинг спорта. Неговият баща е бил състезател – аматьор. Печелил е надпревари и е предал на сина си страстта си. Когато Гийдо е на 6 години, двамата започват да следят състезанията от Формула 1, а на осем заедно с баща си посещава първата си надпревара – състезанието на Спа-Франкоршамп (това е и едно от любимите му трасета и днес). Момчето е пленено и на 10 години започва да се състезава в холандския картинг шампионат. Три години по-късно е шампион на страната си. През 2001 г. (на 16 г.) е обявен за най-добър дебютант в клас Формула Супер А, а през 2002 г. става световен шампион по картинг в същия клас с шаси CRG. В картинга Гийдо получава сериозна подготовка, в която участва и най-успешният холандски пилот във Формула 1, победител в европейските серии Льо Ман и участник в 24 часа на Льо Ман Йос Верстапен. Той настройва двигателя на Гийдо през 2002 г. Всъщност не е изненадващо, че Йос е един от любимите пилоти на Ван дер Гарде и човек, когото той уважава изключително много. Затова и започваме нашия разговор именно от Верстапен, един от обичаните пилоти в Гран при от публиката, макар да нямаше почти никакви успехи.
– Йос е страхотен човек – категоричен е Гийдо. – Неговият потенциал във Формула 1 бе много по-голям и направи така, че спортът в Холандия се разрасна. Хората го следваха. Аз го срещнах, когато бях на 12 или 13. Бе основал свой отбор по картинг и аз започнах да се състезавам за тях. Оттогава сме в постоянен контакт, който продължава и до днес. Той е добър човек.
– На какво точно те научи той?
– На страшно много неща. Работихме доста интензивно през 2002 г., когато спечелих световния шампионат по картинг. Живеех при него, пътувахме много заедно. Мисля, че е много талантлив, но и също така честен. Не го интересуват политическите игри в спорта. Когато иска нещо от теб, иска да го получи. Научих много от него. Също така е страхотно да видиш колко страст има към спорта.
Страстта към карането е водеща за Гийдо, защото пилотирането е просто това, което му носи най-голямо удоволствие. През 2003 г. той прави крачката от картинга към малките формули и започва да се състезава в европейската Формула Рено 2000 и Формула Рено 2000 Холандия. Завършва съответно на 6-то и 4-то място в крайното класиране. През същата година е и част от академията за млади пилоти на Рено. През 2006 г., когато кара в европейските серии Формула 3, се присъединява към школата за млади състезатели на Макларън. Затова го питам какво му е дало участието в тези две подготвителни програми.
– Мисля, че научих доста – отговаря Гийдо. – Особено какво трябва да правиш успоредно със състезанията. Как да се подготвиш, как да работиш с всички хора около теб. Мисля, че научих доста по време на този етап.
Той печели първата си победа във Формула 3 на Норисринг в Германия през 2006 г. Холандецът записва още два подиума през този сезон, но има и технически проблеми, заради което завършва годината на 6-то място. Неговият талант очевидно е бил забелязан, след като получава възможността да тества за отборите на Спайкър и Супер Агури в F1 през 2007 г. В края на 2006 г. той бе обявен за тест пилот на Супер Агури, а по-късно и на Спайкър, което доведе до въпроса за кой отбор всъщност ще кара Ван дер Гарде през следващия сезон. Оказа се, че това е Спайкър (един от спонсорите на отбора тогава е компанията за дрехи McGregor, подкрепяща и кариерата на Гийдо). Той навърта около 2270 км с болида на тима, въпреки че според контракта му е трябвало да кара около 6000 км. През 2007 г. и 2008 г. пилотът се състезава в сериите Формула Рено 3,5. Той става шампион през сезон 2008, печелейки 5 победи, 2 първи места и общо 8 подиума. Тогава отново тества кола от Формула 1 за екипа на Форс Индия (бившия отбор Спайкър). Следващата година изкачва още едно стъпало и вече се състезава в GP2, взимайки участие и в GP2 Азия. Още в първия си сезон в същинската GP2 печели победа – на Хунгароринг, а следват и още две – на Спа и Монца, завършва седми в шампионата.
Тогава тества и автомобил на Рено от Формула 1. През следващите 3 години обаче холандецът така и не може да пробие в Гран при. Качва се 15 пъти на подиума и през 2012 г. Ван дер Гарде се доближава още една стъпка до Гран при. Подписва с отбора на Катерам за резервен пилот, като участва в шест тренировки през сезона, предсезонните изпитания на Херес и теста за млади пилоти в Абу Даби. Гийдо кара за екипа на компанията и в GP2.
Холандецът прекарва доста години в малките серии, докато стигне до Формула 1, но никога не губи желанието и амбицията да постигне мечтата си и откакто е започнал да кара, състезанията са били това, върху което се е концентрирал основно.
– Нямах нищо друго до себе си, върху което да се фокусирам. Естествено, трябваше да завърша училище. Майка ми настояваше силно да взема диплома. Радвам се, че направи това, защото накрая получих добра диплома. След това й казах: „Сега е моето време. Искам да се състезавам и да се концентрирам върху това. Да се опитам да достигна най-високото ниво на състезания.” Това винаги е било Формула 1.
– Какво учеше?
– Беше степен под университета. Колеж плюс нещо допълнително. Бях в средно високия клас. В Холандия е малко по-различно. Бях на 18, когато завърших училище. Взимал съм часове само успоредно с училище, но не някаква специалност. Не харесвах училището особено. Бях умен, но не ми харесваше много.
– След толкова много перипетии имало ли е момент, в който си мислел, че кариерата ти може да приключи?
– Разбира се, всеки има трудни моменти, но отказването никога не е било опция за мен. Целта ми беше да стигна до Формула 1. Още откакто бях на 13 г., казвах на майка ми, че вече съм шампион в Холандия и искам да достигна Формула 1. Сега сме тук. Разбира се, след като си тук, искаш да вървиш нагоре и да покажеш какво можеш.
– В коя серия конкуренцията между пилотите е била най-оспорвана?
– Мисля, че в GP2. В световните серии имаше много добри пилоти. Шарл (Пик) също беше там. Мисля, че отборът и аз работехме много добре. GP2 е чудесна категория, където да се научиш да се състезаваш упорито, да се бориш с пилотите. Мисля, че има доста какво да се научи там.
Пилотите преминават през множество трудности и изпитания по пътя си към Формула 1, но точно тези моменти ги изграждат като състезатели и личности. Те създават своя стил на пилотиране в картинга, след което го оформят в по-високите категории. Темата за развитието на стила на пилотиране на състезателите е интересна, защото всеки един от тях има различен начин на боравене с педалите, завиване, а именно това е нещото, което ги отличава от останалите.
– Как карането се променя – от картинга, през малките формули, до Формула 1? Променяш ли стила си на пилотиране през годините, или просто го развиваш?
– Това е труден въпрос. В картинга разполагаш само с таланта си. Там можеш да караш много. Когато бях пилот на заводски отбор, карах по четири пъти на седмица. Прекарвах доста време в карта и познавах всяка част от пистата. Беше доста естествено. След това, когато се състезаваш (в някой клас формула), вместо четири пъти в седмицата караш веднъж на две седмици в състезание. Във времето между тях не правиш нищо, не се състезаваш, не си в колата. Беше доста трудно за мен, защото бе голяма промяна, която трябваше да приема. Аз веднага бях бърз в състезателната кола, но трябва да се развиваш на определени места. Как можеш да вървиш напред без никакво каране? Много е трудно. В днешно време имаме симулаторите и единственото нещо, което можем да видим, е видео. Можем да тренираме в ума си. Заедно с това трябва да сме в добра физическа форма. Да тренираме усилено, за да се превърнем в атлети, защото е много трудно да се състезаваш в тези коли. Мисля, че между по-малките категории и състезания до Формула 1 изграждаш своя стил на каране през годините. Като отидеш във Формула 1, или пасва на колата и гумите, или не. Тази година, честно казано, мисля, че в квалификациите показах добро темпо, но състезанията не бяха толкова добри. Имах много проблеми с деградацията на гумите. Това се дължеше на факта, че съм доста агресивен като пилот. Трябваше да се адаптирам през последните няколко състезания и направих точно това. Последната надпревара беше добър пример, че нещата проработиха добре, но сега отново имаме различни гуми. Мисля, че моят стил на каране ще пасне на тези гуми малко повече.
– Значи определяш стила си на каране като агресивен?
– Не е агресивен, различен е. Харесва ми да разчитам на гумите, да завивам малко по-рано от останалите. Ако имаш кола с ниско притискане, можеш да го направиш. Но ако имаш кола без притискане, е доста трудно.
– Когато стилът ти на каране не пасва на колата, адаптираш ли се към нея, или правите промяна по настройките?
– Трябва да се адаптираш. Същото е като да пишеш с дясната ръка и да се наложи да започнеш да го правиш с лявата, което не е лесно. Отнема време и трябва доста да мислиш за това. Трудно е, но не разполагаш с много време и просто трябва да го направиш.
Целта на пилота на Катерам през първата му година във Формула 1 е да се развива стъпка по стъпка в спорта, придобивайки повече знания и опит. Както самият той признава, в момента изпитва трудности с управлението на гумите в състезание. Проблемът е, че за да не ги износва прекалено бързо, трябва да се адаптира към тях, променяйки начина си на каране, което не е лесно за никой пилот.
– Вместо да разчиташ на тях, спираш по-направо, завиваш на по-ниска скорост и се опитваш да излезеш от завоя колкото се може по-плавно. Не е лесно, но трябва да го направиш. Мисля, че се намираме в добра фаза и имаме голямо подобрение относно деградацията на гумите и тяхното представяне в състезанието. Мисля, че това е доста позитивно. Сега с новите гуми всички започват отначало.
GP2 е най-близката серия до Формула 1, в която пилотите се подготвят за Гран при, но все пак се различава доста от F1, разбира се, не само в автомобилите. В GP2 например един състезателен уикенд се състои от две надпревари – една в събота и една в неделя. Пилотите карат 60 мин в първата и 45 мин във втората. Взимайки предвид по-малкото обиколки, които състезателите правят, и по-слабото натоварване в колите в сравнение с Формула 1, пилотите трябва да се подготвят доста по-добре физически за състезанията от Гран при. Следващият ми въпрос към Гийдо е как е променил подготовката си преди началото на сезона във Формула 1.
– Споразумяхме се доста късно (с Катерам), но още преди това се подготвях физически. Това беше основно с моя треньор. Посетихме различни места, като Андора в Испания, за да тренираме на висока надморска височина. Минаваш през двата месеца, които имаш за подготовка, на пълна газ. Опитваш се да достигнеш по-високо ниво от предишната година. Ако можеш да подобриш 5%-6% от предишната година, тогава си свършил добра работа. През остатъка на сезона просто поддържаш формата си. Има доста физическа работа преди началото на състезателната година. След като подписахме договора за тази година, започнахме да работим с отбора. Опитах се да разбера хората и да науча колкото се може повече – обясни Ван дер Гарде.
– Какъв тип упражнения предпочиташ – в зала или навън?
– Предпочитам да тренирам навън. Много харесвам колоезденето. Доста съм пристрастен към него. Ако съм вкъщи, карам 3-4 пъти в седмицата. Навъртаме около 60-200 километра всеки ден. Доста е приятно. В края на краищата живееш живота си веднъж и трябва да му се наслаждаваш. Трябва да се наслаждаваш на това, което правиш. Ако не се получава, тогава правиш нещо грешно.
– Прочетох, че обичаш да слушаш музика преди състезания. Така ли се концентрираш?
– Не съвсем преди състезанието. Малко по-рано. Доста е отпускащо. Хобито ми е DJ и се наслаждавам на музиката. Обичам музиката. Мисля, че светът би бил много скучен без музика.
Накрая завършвам интервюто, като питам Гийдо за състезание, в което е постигнал лична победа.
– Мисля, че тази година личната ми победа е в квалификацията в Монако. Стигнахме до Q2 и се класирахме 15-ти. Това беше голямо постижение. В GP2 миналата година на Спа катастрофирах на първи завой. Някой ме изхвърли на старта. Върнах се в бокса и сменихме носа на колата. След това бях със секунда и половина по-бърз от водача във всяка обиколка. Когато излезеш от колата и видиш тази разлика, е доста добро чувство.
Да продължава да се бори без значение какво стои на пътя му. Това е философията на почти всеки състезател. Горепосочените примери, а и самата кариера на холандеца показват, че Гийдо ван дер Гарде е един от пилотите, за които карането е просто удоволствие. През живота му нищо не го е отклонило от пътя на състезателя, по който тръгва още от 10-годишна възраст. Гийдо вече достигна до своята мечта – Формула 1, но следващата цел е класиране в точките, след това подиум и, разбира се, победа. Пътят до победата обаче е доста дълъг и труден, но само времето ще покаже как ще се развие кариерата на холандеца оттук нататък. Спонсорите за момента не изглежда да са проблем, защото кариерата му подкрепя холандският инвеститор Марсел Бьокхорн (баща на годеницата на Гийдо). Част от неговите инвестиции са вложени в компанията за дрехи McGregor и колите Спайкър. Тогава на пилота му остава единствено да прави това, което най-много обича, по най-добрия начин – да показва най-доброто си каране във всяко едно състезание. И както самият той казва:
– Ако имаш страст за нещо и то наистина ти харесва, трябва да го преследваш.
Биография
Роден на 25.04.1985 г. в Ренен, Холандия
Години: 28
1995-2002 – картинг, световен шампион в клас Формула Супер А през 2002 г.
2003 – европейски серии Формула Рено (6-ти), холандски серии Формула Рено (4-ти)
2004-2006 – евросерии Формула 3 (2 първи позиции, 8 подиума и 1 победа)
2007-2008 – шампион във Формула Рено 3,5 през 2008 г. Тестове с кола от F1 със Спайкър, Супер Агури и Форс Индия
2009-2012 – GP2 (3 първи позиции, 5 победи и 15 подиума) и GP2 Азия. Трети в GP2 Азия през 2011 г. Тест с Рено през 2009 г. Резервен пилот на Катерам през 2012 г.
2013 – пилот на Катерам във Формула 1
2014 – трети пилот на Заубер във Формула 1
