16-и кръг от тазгодишния шампионат на Формула 1 е Гран при на Русия. В края на седмицата за първи път ще се проведе състезание на пистата в Олимпийския комплекс в Сочи. ClubS1 ексклузивно разказа (в брой 160 от 2013 г.) за опита на F1 да стъпи в Съветския съюз.
Дни преди първата Гран при на Русия се връщаме към любопитните исторически подробности в материала на Иван Тенчев, споделени пред него лично от Бърни Екълстоун.
През следващата година в Сочи, на брега на Черно море ще се проведе първата Гран при на Русия във Формула 1. Така най-после ще се осъществи един от най-важните проекти в цялата кариера на Бърни Екълстоун – домакин на състезание да бъде огромната държава, която днес е и изключителен пазар, а някога управляваше половината планета.
Бидейки визионер с невероятен поглед върху развитието на света и бизнеса, Бърни опитва да направи Формула 1 глобален спорт далеч преди политическата карта да придобие днешните си измерения.
Независимо от обвързаността й с големия бизнес, или точно заради нея, Бърни винаги се е опитвал да опази F1 от политическата конюнктура и в огромна степен е успявал.
Както защитава в последните години провеждането на състезанието в Бахрейн, така преди се бореше за това да има състезание в Южна Африка например, а всички го натискаха да ограничи контактите на спорта с въпросната държава.
Приблизително по същото време, в началото на 80-те години на ХХ век, Бърни бе готов да отиде и още по-далеч – да направи състезание отвъд Желязната завеса – и така напълно да се противопостави на официалната политика на своята държава и Западния свят, както и да разбие стереотипите за лошия западен спорт Формула 1 – олицетворение на гнилия капитализъм, в така наречените социалистически страни!
Ситуацията е крайно интересна в началото на 80-те години на всички нива.
В света започва нова фаза на Студената война след разведряването от предишното десетилетие, в което Съветският съюз и държавите от така наречения Източен блок, между които е и България, търгуват по-свободно със Запада и Близкия изток, има повече пътувания, културен обмен.
В края на 1979 г. обаче съветски войски влизат в Афганистан. Те са официално извикани от правителството на Бабрак Кармал. Американците реагират супер остро, защото се опасяват от навлизане на социализма в Азия, създаване на съветски бази и т.н.
В Белия дом вместо сговорчивия президент Джими Картър се е настанил твърдият антикомунист Роналд Рейгън. Във Великобритания начело е избрана желязната Маргарет Тачър.
В Афганистан се развихря истинска война, като Запада финансира Осама бин Ладен и муджахидините в битката им с руснаците.
Запада обявява бойкот на олимпиадата в Москва, която се провежда от 19 юли до 3 август 1980 г., а руснаците се готвят невероятно в продължение на години.
Въпреки бойкота все пак западни спортисти и журналисти се връщат от Москва с отлични отзиви за организацията, която са видели.
Бърни е впечатлен. По същото време той води първите си големи битки за управлението на Формула 1. Той е начело на организацията на конструкторите FOCA, които се борят за организацията на спорта със спортното крило на ФИА, която тогава носи името ФИСА.
Бърни иска екипите сами да започнат да продават правата за състезанията на организатори и телевизия, водят се и куп технически спорове относно легалността на така наречените аеродинамични престилки под пода.
Екълстоун отдавна е разбрал какъв успех би имал целият спорт, ако е по-добре организиран и провежда състезания на нови пазари.
През 1981 г. той за първи път се среща с президента на автомобилната федерация на Съветския съюз Леонид Афанасиев и говори за възможно състезание отвъд Желязната завеса, която тогава разделя света на две.
Афанасиев е голяма фигура. Той е професор, ректор на МAДИ (Московский автомобильно-дорожны институт), Техническия университет, член на най-висшето ръководство на КПСС – ЦК.
Афанасиев е член също така и на ФИСА и е запален от идеята да се направи състезание от Формула 1 по булевардите на Москва.
По онова време Бърни организира доста подобни състезания и те имат успех в Щатите, мисли се за градска надпревара и в Рим.
Преговорите напредват и на 21 юни 1982 г. Бърни пристига в Москва за директни разговори по провеждане на състезанието само година по-късно.
Заместник-председателят на ФАС СССР Михаел Златаев посреща госта и с черна Волга го развежда по булевардите, които се обмислят за бъдещо трасе. Бърни е особено впечатлен от минаването покрай река Москва, Ленинские горы, днес Воробьевых горы, и стадион Лужники, където се смята, че би могъл да бъде разположен падокът.
Обядват пържоли със сметана в стола на Московския държавен университет и продължават обиколката.
Отношенията Изток-Запад са още по-обтегнати, защото в Полша са започнали стачки, но Бърни е категоричен, че състезанието може да се организира без проблеми – персоналът да прелети с чартъри, а колите да пристигнат с камиони по строго определен маршрут, както тогава се пътува в Съветския съюз.
Бърни предлага още да даде единият от автомобилите на своя тим Брабам да бъде каран от съветски пилот!
Екълстоун се среща и с главния редактор на спорта в Централната телевизия Александър Иваницки, който му обяснява, че неговият екип няма опит в подобни състезания и няма да е лесно да се снима такова състезание, но Бърни веднага го кани с екип на следващите стартове.
Бърни обаче така и не дочаква да се срещне с всемогъщия ръководител на СССР Леонид Брежнев, който е много болен.
Оставя му обаче писмо, в което е изложен целият план.
– Той беше „за”, твърдо подкрепяше всичко, той много искаше да направим това състезание – категоричен бе Бърни, когато тази година го помолих в Шанхай да ми разкаже колко близо наистина е бил онзи проект до реално осъществяване, и продължи вече с детайлите:
– Бяхме много, много близо и щеше да стане, но онези, другите, попречиха! После изчезнаха.
– Кои са „онези другите” – питам аз, а той е категоричен и се пали от темата:
– Онези, комунистите, те бяха против, но той (Брежнев, който за миг Бърни нарича Елцин) беше голям почитател и много добре разбираше какво е значението на това и че може да спечели от него.
Брежнев наистина е голям любител на автомобилите и скоростта и всъщност има реално колекция от суперколи, но за нещастие на проекта той наистина е твърде, твърде болен. През март е получил инсулт и много документи изобщо не стигат до него, както се случва и с това писмо на Бърни!
На 10 ноември 1982 г. Леонид Брежнев си отива от този свят, без да е видял и подписал нещо.
За нещастие на проекта и Афанасиев е болен. Той умира още по-рано – на 5 юли 1982 г., и това е най-големият удар върху идеята за F1 в Москва.
По онова време, както е и у нас, автомобилната федерация е асоциирана с военните, като е част от ДОСААФ (Добровольного общества содействия армии, авиации и флоту), която се управлява от генералитета.
Точно там са „онези, комунистите“, за които си спомня Бърни.
– Те не разбраха какво им се предлага – спомня си още шефът на Формула 1. – Щеше да е невероятно на Червения площад, щеше да е хубаво и за самите тях, ние не искахме пари от тях, нищо. Но не стана за съжаление, а щеше да е хубаво за всички.
Според тогавашния ред в комунистическата държава писмото на Бърни, което е адресирано до генералния секретар – Брежнев, и шефа на КГБ Юрий Андропов, трябва да мине по сложен канален ред, преди да стигне до тях, и част от пътя му минава през канцелариите на шефовете в ДОСААФ.
Началникът на отдел Автомобилен спорт полковник Харченко, началник управление военнотехнически видове спорт генерал-майор Ходарев и зам.-председателят на ЦК на ДОСААФ генерал-полковник Одинцо отсичат обаче като един, че никой не се нуждае от подобни буржоазни трикове(!), които само могат да нанесат вреда на обществото.
Начело на федерацията пък застава Лев Яковлев, който преди това е председател на профсъюзите в автотранспорта на Руската федерация, и така безславно към края на 1982 г. писмото се връща един ден на бюрото на секретаря на федерацията Сергей Ушаков.
А през това време в предварителния календар на Формула 1 за следващия сезон има Гран при на Съветския съюз, което е планирано за 7 август 1983 г., точно както Бърни е обещал – след Гран при на Франция, а Гран при на Австрия е изместено по-назад.
До договор обаче така и не се стига, като Бърни и до днес не знае всичките подробности или поне не иска да си ги спомня, защото ми казва, като го питам дали технически всичко е било готово, само:
– Нямаше никакъв проблем, всичко щеше да се реализира. Опитах да продължим и през 1983 г., но вече нямаше подкрепа, нямаше желание у тях.
Решил веднъж обаче, че ще отиде в Източна Европа още в края на 1983 г., Бърни се свързва с унгарците, които само две години и половина по-късно проведоха първото състезание в Източния блок и събраха над 200 000 човека с трабанти, вартбурзи, лади, москвичи и шкоди. Гран при на Унгария през 1986 г. е най-посетеното състезание във Формула 1 за всички времена!
Любопитно е и това, че точно в същия период – 1980–1982 г. – у нас, край Сливен, се строи писта за Формула 1, която така и никога не е довършена.
За нея сме ви разказвали преди години подробно, а Бърни няма почти никакъв спомен за проекта, както и за преговори за състезание у нас, освен за последните, които пропаднаха, като Гран при на Съветския съюз през 1983 г.
