Начало Други Издръжливостта, глупчо! – втора част

Издръжливостта, глупчо! – втора част

42
0

Льо Ман, Camp Beausejour
11 юни 2010 г., 12:00 часа

Получаваме по един „press-pass“, жилетки с надпис „Media – track“ и кит с всичко необходимо като информация.
– Тук не е Формула 1, можете да влезете почти навсякъде и да говорите с всички – обясняват ми в падока. – Там, където не може, просто ще ви спрат, as simple as that!
Явно гледам скептично, защото ми се усмихват окуражаващо.
Минаваме през медиа-центъра и разбираме подробности как Пежо са размазали Ауди в квалификацията с над 2 сек преднина на обиколка.

14:00 часа, Audi Press Conference
Дори след отчайващите резултати от сряда и четвъртък, швабите изглеждат свежи и спокойни. Шефът им д-р Улрих:
– Много съм доволен от подобренията по колата в сравнение с 2009 г. Готови сме за състезанието!
Ралф Ютнер е категоричен:
– Още един ден без никакви технически проблеми. Това е много важно за нас.
Суперпилотът Алън Макниш:
– Работихме с 3 различни настройки и събрахме инфо за колата и пистата.
Това било по-важно от времето в квалификациите.
Да бе, оптимисти!

18:00 часа, центърът на Льо Ман
Традиционният парад на коли, пилоти и мадами по шорти и пера. Парад като парад, не ми е интересен. За първи път срещам французин с добър английски – келнерката в едно brasserie. Измама, оказва се шведка, живееща във Франция. Донася ми смешна френска пица със сирене и филе от патица + pommes frites и салата. Пицата, на която и келнерката й вика торта, прилича по-скоро на сандвич „Принцеса“, но не е никак лоша.
Изкълчих си глезена по паветата, бахти късмета…

Льо Ман, Camp Beausejour
12 юни 2010 г., 01:00 часа

Replay на снощи. Доста досадни ми стават Щурците вече. Като не може да се спи, поне да ударим по някоя бира с хотдог. Около 3:30 през нощта се излива страхотен дъжд, палатката поддава тук-таме по краищата. Задремвам, а ми капе по краката…

Fast forward…
15:00 часа

Сахарско слънце. Качваме се в медиа-центъра, за да видим старта. Идеално място, точно под официалните трибуни. Не съвсем класическо начало, пилотите не тичат към колите или да палят чак, когато карирания флаг се развее. Тръгват с летящ старт. Още на първата обиколка Пежа-та дръпват здраво, от което Макниш явно се изнервя и започва атака. Много скоро се укротява, по радиото е инструктиран: „Спокойно, Алън, остави ги, това не е нашата игра!“
Менсъл, един от моите любимци, прави грешка след грешка, като още на 17-ата минута се разковава в стената. Твърде стар или просто заек в Льо Ман-а? Излизат сейфти кар и линейка. Наоколо F1 победите и шампионите не ги броят за нищо, това тук е нещо друго. Дори и Михаел Шумахер би бил просто един от многото.
Слизам до бокса на Менсъл, всички са доста нервни и уплашени, този път никой не иска да разговаря.
Зад съседните питове вече цари организиран хаос: мият се джанти, изморени механици са се скрили на звукова сянка зад фургоните и дъвчат сандвичи. Разглеждам един използван Мишлен слик – гумата е набита с камъчета и прилича на подстриган таралеж, гореща и като че ли направена от полуразтопен асфалт. След около 2 часа е ясно че Пежа-та са с класа над всички, поне като скорост – настигат и изяждат всичко по пътя си. Приличат на разярени хищници с човки, търсещи поредната жертва. Доста зловеща гледка. Ауди-тата като че ли са се примирили и просто круизват за среброто. Или са хитри като стадо лисици.
Решаваме да се разтъпчем малко и да видим как е около пистата. За медиите има 12 минибуса Пежо 3008 на разположение. Ето, това се оказа Royal Flush-a на вечерта.

Вираж „Порше“. Магическо място. Прототипите летят с над 260 и задминават „по български“ отвътре и отвън „обикновените“ GT коли.
Тук, особено тук, всяка кола има свой отпечатък, свой тембър, който не може да се хване по телевизията. Пежа-та са с ясно изразен дизел звук, но доста високочестотен и агресивен, почти бензинов в сравнение с Ауди-тата. Те пък звучат като месершмити в бръснещ полет, почти никакви смяна на амплитуда и динамика – константно, басово и заплашително. Питбули, използващи като че ли максимум 80% от мощта си. Корвет-ите и двата F40 са като ракети Атлас при старт. Никой не може да ги бие по звукова мощ. В мига на сменяне на предавките неизгорелите газове излитат с грохот като изстрели. Изригват пламъци. Порше-тата звучат изумително чисто и леко, изключително балансирани и като че ли вечни. Бензиновите прототипи на Астон Мартин също са много чисти, напомнят на звука на старите R8 болиди. Уникалният иначе М3 е като недорасъл за тази компания, всички ги задминават като спрял трамвай.
Точно тук е пълно с англичани и датчани (от двете страни на „Порше“ са им лагерите) и всеки един от тях, по своя си причина, изглежда омърлушен. Триумфът на Пежа-та изглежда неизбежен, въпреки че Пежо №3 вече е вън от играта.
(следва продължение)