Индианополис
Шатъл № 6 минава край бариерата с надпис Gаndarmerie de Le Mans и се шмугва в гората. В този миг разбирам, че отиваме там, където не е за простосмъртни. След около 2 км спираме в една горичка под едно малко хълмче. Още 2 полицейски коли, няколко жилетки с надпис Commissair, никой друг. Пускат ни. След 30 м изкачване излизам на осветен десен завой, срещу мен лети нещо като Tie fighter с нереална скорост. Още преди да успея да се панирам, колата кривва наляво и с пълно отворени дросели изчезва надолу. Аз съм единствен в този момент от външната осветена страна на виража. От другата страна (в тъмното) има пълна трибуна, а аз явно съм като муха в кисело мляко. Някой май ми подвиква нещо – никакъв шанс да чуя или видя кой е и какво иска. Тръгвам надолу по пистата и пробвам да заснема стоповете на колите, греещи на около 300 метра напред. Много лошо решение. Въпреки че съм със слушалки на ушите, следващия Корвет почти ми откъсва тъпанчето на лявото ухо. Моментално се завъртам надясно и се дръпвам на 5-6 метра от мантинелата – късно е, следващите 6 часа слушам концерт на тинитус и оркестър.
Льо Ман, Мулсан
13 юни 2010 г. 03:00 часа
„Ле гольф?“, пита следващият шатъл. “Не, не, Мулсан!“, надвиквам Индианополис аз. „Уи, ле Гольф!“, констатира шатълът и дава газ по черния път около трасето. Боли ме ухото и не ми се спори, да кара където ще. Мулсан е селото до обратната права на прочутото трасе, а местните наричат виража наблизо Ле Гольф, защото просто е входа на местния голф клуб.
Тумба от пенсионери пие бяло вино на терасата, не мога да разбера дали изобщо са забелязали, че днес не се играе голф. Тук мирише още повече на изгоряла гума и спирачки. Веднага става ясно защо. Това е уникално място – от 320 км/ч на 6-а колите слизат до 70 на 1-а, за да дигнат 330, 5 секунди по-късно. Къде са им вътрешностите на тия?!
Боже, за около 90 минути само 1 кола излезе от идеалната линия и заора леко в чакъла. Пилотите са роботи с централно управление, няма друго обяснение.
Вече не чувам абсолютно нищо. Отиваме да дремнем малко. В палатката е кучи студ! Навън купонът не спира.
Льо Ман
Навън е светло, около 07:00 часа
Тентата до мен избухва! Скачам да видя, веят се знамена, пие се бира и всички викат от радост. Пежо №2 е аут! Тия датчани са луди фенове, като че ли Инголщат е предградие на Копенхаген! При това Кристенсен дори не е в колата лидер!
Започва тъжен ден за Пежо, много черен. Пежо №1 се „пенсионира“ също преждевременно, само 75 минути преди финала и колата на Орека хвърля кърпата. Червено-жълтият №4 спира в пита и докато го избутат вътре, потича масло..
Ауди-тата съвсем свалят гарда и едва мърдат с над 10 сек над нормалните им времена. Махат на публиката! Която отново е обградила плътно трасето. Но Ауди №9 изминават цели 9 (ДЕВЕТ!) обиколки повече, до рекордните 397! Кенел и Дьо Шонак са в сълзи, но въпреки това намират сили да поздравят д-р Улрих, който също вади кърпичка… Е, това вече ми идва в повече, но Льо Ман 2010 г. вече е история.
To be continued… Next yeаr!
(край)