Да постигнеш 600 старта във Формула 1 е нещо, за което мнозинството в падока дори и не се сеща. Но уикендът на тазгодишната Гран при на Монако е именно 600-о състезание на Сър Франк Уилямс, който спокойно вече може да твърди, че е най-дълго оцелелият в спорта. В типичния си стил, самият англичанин въобще не се трогва от това, но всъщност постижението му е забележително и се случва в годината, в която отборът му празнува 30-годишен юбилей в Гран при.
– Както повечето хора биха очаквали, достигането на границата от 600 Гран при означава много малко за мен! – заяви 66-годишният Уилямс. – Трябва да призная обаче, че наистина имаше някои брилянтни моменти през 40-те години, в които се състезавам и други мигове на невероятна тъга. През повечето време бе огромно удоволствие. Ако бях с 40 години по-млад, пак щях да избера същия път, който ме доведе тук днес.
Първата Гран при за Уилямс е надпреварата в Испания през 1969 г. на пистата Монтджуик парк, когато се състезава негов Брабам ВТ26 с пилот Пиърс Каридж. От тогава до днес Сър Франк е неизменно част от спорта и срещу името – неговото и на тима – са записани 7 титли при пилотите, 9 при конструкторите и общо 113 победи.
– Да достигне 600 Гран при е невероятно за Франк – сподели и Патрик Хед, който е редом с Уилямс вече повече от три десетилетия. – Знам, че звучи доста банално, но той наистина обича Формула 1 и автомобилния спорт като цяло и мисля, че това е тайната на оцеляването му.
Франк ме нае през ноември 1975 г. и от тогава не съм видял кой знае какви промени у него, освен очевидните физически такива в резултат на катастрофата му през 1986 г. Когато започнахме да работим заедно за първи път, беше малко като Тигър (от приказката за Мечо Пух) – пълен с ентусиазъм и вълнение. След инцидента стана по-замислен и много по-стратегически фокусиран и според мен от това полза имаше отборът. Като го знам какъв е, очаквам да е най-малко заинтересованият от празненствата по случая 600-е надпревари, които са предвидени за Монако. Твърде зает ще е да мисли за бъдещето!
