Уикендът в Монако тази година бе забележителен поради доста причини: ненормално разследване, мегазавръщане на Макларън, странно бавен Фелипе Маса, Кими Райконен (който очевидно не е научил от предшественика си – човек на име Михаел Шумахер – къде да не паркира в събота в Монте Карло), подозрително намаляване на червени шапки в околността и изненадваща липса на задръствания във и около града.
Нека започнем отзад напред. Пишещият тези редове посети Монако за първи път преди доста години и от тогава ходи всеки сезон. Паметни, не по добри причини, са задръстванията, блокиращи мястото в радиус от километри и превръщащи 30-километровото пътуване до и от Ница в двучасов маратон: 15 минути за изминаване на първите 90% от разстоянието, а останалото – за преодоляване на последните три километра до паркинга за преса под двореца.
Тази година? Всичко на всичко 20 минути от хотела в Ница до подземния паркинг. Но не се обърквайте – властите не са разширили пътищата, нито са ревизирали трафика. Отговорът е далеч по-прост: от оттеглянето на Шумахер легионите с червени шапки, предприемащи истински поход от Германия до Монте Карло са намалели с около 3000-5000 души според някои изчисления.
Иначе към 250 и повече автобуса предизвикват масов хаос, когато пътуват по тесни, извиващи се пътища и навлизат в град, разположен на едва два квадратни километра, в който на всичкото отгоре има истинска писта за Гран при, дворец и 100 000 професионални комарджии. Правилото важи с още по-голяма сила когато пътниците в такива автобуси са шумни немци, които празнуват разгорещено или тъжат необуздано (според случая).
В Монако обаче пак беше доста тясно, което предполага, че се е появявила нова вълна от заместващи липсващите фенове. Новопристигащите бяха основно със синьо-жълти шапки (миналогодишните на Фернандо Алонсо, явно предпочитани въпреки преминаването на испанеца в Макларън), други със сребърни – или на Кими, пак от миналия сезон (но малко на брой), или на новака Люис Хамилтън, или нови на Алонсо (доста и за двамата пилоти).
Армията от запалянковци на Алонсо е базирана основно в Испания, на няколко часа от Монако, така че мнозина бяха отишли до Франция с автомобилите си и от там – с влак до Монако, което обяснява облекчението в трафика. Феновете на Хамилтън, в голямата си част британци разбира се, бяха си харесали варианта да пътуват до Ница с някоя от многобройните нискобюджетни авиокомпании и бяха разквартирувани извън Монако, като ежедневно също използваха чудесните влакове, спиращи на гарата на метри от първия завой Сен Дево.
Така се оказа, че влаковете между Монако и съседните държави използваха почти максимално капацитета си, претъпкано беше и по пешеходните зони в Княжеството. Но за първи път от осем години пътуването около и в града всъщност бе удоволствие, още повече, че го правехме с Лексъс LS 460, любезно предоставен ми от Тойота Европа за случая.
Ако обаче липсата на червени фенове и задръствания се обясняват лесно, то странното поведение на Райконен във втората част на квалификацията не е толкова безболезнено за уточнение. Пристигайки в Монако той бе на шест точки зад лидера в шампионата Хамилтън и при това положение допусна най-елементарната от всички грешки, при това в загряващата си обиколка, удряйки леко бариерите при Басейна. Когато се изпързаля в мантинелата към Раскас, мнозина имаха чувството за дежа вю, макар че в случая на Кими идеше реч за очевидно неумишлено действие.
Но миналата година Михаел от дъното на грида (където се озова заради наказанието си) стигна пети на финала. Райконен прогресира от 16-ти до осми, така че има какво да търси още, ако иска да си спечели своя червена армия.
В Испания финландецът през цялото време бе първият член на екип, тръгващ си от пистата вечер. След него оставаше дори консултантът Михаел Шумахер, при това през всичките три дни. В Монако мнозина го видяха за последно докато се прибираше след втората част на квалификацията и потъна на новата 22-метрова яхта. Да, Маса също така мистериозно бе бавен цял уикенд, оплаквайки се от трафик през всичките 78 обиколки в неделя. Странно е, но дуото на Макларън не изглеждаше повлияно от изостанали коли до такава степен, което води до предположение за някакъв недостатък на F2007, колата с най-дълга база на грида.
Ако този автомобил е наистина твърде голям за писти тесни като тази по улиците на Монако, то това е лоша новина за феновете на Ферари.
Защото след доминиращото представяне на бързи трасета като Бахрейн и Барселона, сега Скудерията се отправя към по-бавните – Монреал, Нюрбургринг и Унгария.
Дългата база е предпоставка за подобрена стабилност на ултрабързи трасета като тези в Малайзия, Бахрейн и Барселона, но е жестока спънка на другия тип писти – само сравнете как вървят лимузина и Мини. Дори Индианаполис, където има по равно бързи и бавни завои, може да се окаже огромно предизвикателство за Маса и Райконен.
Вече е кристално ясно, че Макларън имат кола-бижу, особено след като МР4-22 е в ръцете на двукратен световен шампион и най-умното дете-звезда, появявало се на небосклона на Формула 1 от години.
Отборът не започна 2007 с огромно предимство пред Рено или Ферари. Но докато миналата година претендентите за титлата бяха принудени да натискат на максимум до последната обиколка на последната надпревара, Макларън още през юли 2006 г. подходиха прагматично, броиха сезона за загубен и прехвърлиха концентрацията си върху дизайна на новата кола.
Така британският екип имаше четиримесечен аванс пред съперниците. При жестокото ограничаване на зимните тестове и новите правила за гумите, те успяха да изнесат тежестта по създаването на нов автомобил напред във времето.
Да, в Мелбърн Кими спечели, но Макларън все още се бореха да свикнат с Бриджстоун-ите. С увеличаване познаването на японските гуми, се подобри и представянето на тима. А всичко това вероятно ще доведе до най-вълнуващия сезон, който се е случвал през този век.
Да, Алонсо бе подложен на натиск от Хамилтън в Бахрейн (според някои колата му била със скрита повреда от петък вечерта, когато върху шасито падна част от осветлението и окачения таван), след това завърши зад съотборника си в Барселона заради неправилно преценена атака в първата обиколка. Пристигайки в Монако, той бе на две точки зад момчето чудо в шампионата. Класически случай, в който Алонсо направи всичко възможно да спечели едно състезание (на Сепанг), но недостатъчно, за да води в генералното класиране. При Хамилтън беше обратното.
Новобранецът има дълга история на сътрудничество с Макларън зад гърба си датираща от времето когато е бил 10-годишен, но не и опит във Формула 1.
Въпреки прекараните многобройни дни на извънземния симулатор на Макларън, една негова победа щеше да доведе до сериозни съмнения относно чистата скорост на Алонсо.
Алонсо обаче без каквито и да е притеснения издуха Хамилтън, който редовно облизваше стените и бариерите по монакското трасе в отчаяния си опит да държи темпото. В един момент разликата между двамата бе десет секунди и тогава Фернандо върна газта, за да пази колата и гумите, както и да пести гориво. Така резултатът е две на нула за лидера на тима, въпреки че и двамата пилоти са с по 38 точки понастоящем.
Но пък след състезанието падна теслата: заради подстрекаванията на подмазваческата британска преса, която от 10 години си търси истински сънародник претендент за титлата (кой ли брои странните победи на Бътън и Култард), се появиха обвинения в прилагане на заповеди от бокса от Макларън. Това стана възможно при съобщаването на факта, че Хамилтън е бил повикан в пита по-рано от планираното за първия си бокс, а след това пилотите са получили инструкции да си пазят моментните позиции.
Крайно странно е, че ФИА реши да разследва ситуацията, въпреки че има право да го направи. Бързичко изплуваха спомените за Австрия през 2002 г., когато Ферари наредиха на Рубенс Барикело да даде първото място на Михаел Шумахер.
Има обаче една основна разлика: в Монако пилотът, който спечели полпозишъна, води през цялото състезание с изключение на момента при влизането му в бокса. След това обаче той пак пое лидерството, а съотборникът му се появи след собственото си спиране зад него на горе-долу същата дистанция като преди питовете.
Циници предполагат, че разследването е разплата, насочена към критиките на Рон Денис, отправени в четвъртък преди надпреварата към планираните технически правила за след 2011 г. Англичанинът предупреди, че планираните промени са насочени към успокояване на автомобилните производители, с които доскоро ФИА бе във война, за сметка малките частни отбори. А Макларън си е направо такъв тим, като се има предвид, че 60% от акциите му се държат от частни лица.
Каквато и да бе причината за разследването на ФИА, изглежда крайно ненормално да се очаква шеф на отбор да жертва сигурна двойна победа в Монако в името на безумно написано правило, приложено след огромен публичен дебат и натиск, случили се по съвсем друг повод и при наистина различни обстоятелства. Повтарям, в нито един момент от Макларън не са искали пилотите им да си сменят местата, а единствено да пазят позициите си – редът, в който се движеха още от тръгването от стартовата решетка.
