От Йордан Севов,
През последните десет години името на Хайнц-Харалд Френцен неизменно присъстваше на стартовата решетка на почти всяко Гран при. Тихият и скромен германец можеше да се забележи, едва на пистата, където с невероятното си владеене на колата и огромна техническа грамотност често успяваше с не особено конкурентни болиди да се пребори с превъзхождащи го съперници.
Още в четвъртия си сезон като състезател във Формула 1 през 1997 г., той бе привлечен в тима на Уилямс. Дали уцели правилния момент за смяна на тимовете, едва ли някой може да каже със сигурност. Само два сезона по-късно той и Ралф Шумахер си размениха местата и Френцен премина в Джордан. Престоя му в Уилямс едва ли е бил сред най-приятните в кариерата му, но въпреки това Франк Уилямс остана с особено позитивно мнение за германеца: “В моя отбор са карали много световни шампиони, пред очите ми са минали и Сена, и Менсъл, Пикет, Розберг, Хил, Жак Вилньов, но нито един от тях не може да конкурира Френцен що се отнася до чувстването на болида. Това е една от най-силните му страни.” Дали обаче това не е и една от основните му слабости, дали той не бе прекалено чувствителен за Формула 1?
За много хора е трудно да си представят, че Хайнц-Харалд Френцен напусна Формула 1 и сега гледа към нова кариера в Опел и сериите DTM.
В продължение на 10 години германецът радваше многобройните си фенове обичащи го, въпреки че през цялата си кариера той не успя да излезе от сянката на Михаел Шумахер. Така на Сузука за него завърши не само сезон 2003, но и пътя му във Формула 1.
36-годишният пилот започва сравнително късно своята кариера, поне що касае модерните разбирания.
Едва на 13-годишна възраст той започва да седи редовно зад волана на картовете. През 1980 г. той прави първия си пълен сезон в младежкия шампионат по картинг, в следващата година вече е шампион на Германия. През 1984 г. преминава в по-горния клас и става вицешампион. Той кара с машини подготвени и поправяни от баща му Харалд и по това време за първи път се среща с Михаел Шумахер. През 1986 г. той прави крачка на горе и вече участва във Формула Форд 2000. Отново със собствена кола подготвяна от баща му. Таланта на Френцен е очеваден и не остава за дълго скрит. Във втората си година в серията той е вицешампион, при положение че не е взел участие във всички състезания. През 1988 преминава във Формула Опел Лотус, където вече баща му няма средствата да му помага. Така негов наставник и тим шеф става бившия пилот от Формула 1 Йохен Мас. Френцен отново не разочарова и още в първия си сезон става шампион на Германия и се класира шести в състезанието на представителите на тази серия от цяла Европа. През 1989 г. преминава във Формула 3. Там той се среща с двама човека, борбата с които продължава и през следващите години: Шумахер и Карл Вендлингер. Вендлингер става шампион през 1989 г. Френцен и Шумахер са на второ място с еднакъв брой точки. И тримата вече са обвързани от съвместно бъдеще защото Мерцедес отново обръща поглед към моторните спортове и ангажира тримата за шампионата за прототипи. Опитните пилоти Йохен Мас, Мауро Балди и Жан-Луис Шлесер трябва да бъдат ментори на младите таланти в отбора на Заубер Мерцедес. Но докато Шумахер и Вендлингер напълно се отдават на това предизвикателство, Френцен преминава през 1990 г. във Формула 3000 не и без натиска на личния му спонсор Camel, които му обещават договор с тим от Формула 1 при добро представяне.
В началото всичко изглежда розаво. През зимните тестове германецът неизменно е между първите, през сезона обаче нещата не вървят добре. В тима на Еди Джордан, с когото той е подписал договор, вече гледат към Формула 1 и колите им рядко виждат карирания флаг. През 1991 г. преминава в тима на Вортекс, който се намира в по-добро състояние. Избора на шаси обаче се оказва погрешен. Вортекс избират Лола, а през този сезон Рейнард тотално превъзхождат. На два пъти Френцен успява да се класира пети, но със съжаление Френцен вижда как с помощта на Мерцедес Шумахер си намира място във Формула 1.
След края на тази година кариерата на Френцен изглежда, че е завършила. Липсват пари, липсват и предложения. Той започва да помага в Мьонхенгладбах в работилницата на баща си. След пет месеца пауза щастието отново му се усмихва. Предлагат му да се състезава в 24 часа на Ман с частен прототип на Лола Джъд Т92/10. Завръщането му е впечатляващо. През не малка част от състезанието се излива пороен дъжд и през тези фази на състезанието Френцен, въпреки определено по-слабия си двигател е най-бързият пилот сред всички. И въпреки че в крайна сметка завършва едва на 14 място в общото класиране представянето му буди респект. Следва предложение от тима на Нова за японските серии Нипон, аналог на европейската Формула 3000. Колите в Япония обаче са по-бързи и доста по-мощни от европейските си събратя. Гумите са много по-меки и като цяло цялата серия е много по-технически насочена от европейската Формула 3000. Паралелно с този си ангажимент Френцен провежда тестове за Муген с болид на Тирел от Формула 1. Така в края на 1991 г. германецът прави над 20 000 км. тестове за Муген и Бриджстоун. Ангажиментите му в Япония му носят предимството, че не се намира в полезрението на германската преса. От друга страна обаче това пък прави намирането на кокпит в Европа трудно. Но Френцен се намира във възход. Печели едно състезание и завършва шампионата през 1993 г. девети. През август същата година идва и запитване от бившия му работодател Петер Заубер, който вече притежава отбор във Формула 1. Следва покана за тестове в Муджело. Френцен отново успява да убеди с бързината си и перфектната си техническа грамотност. Това му осигурява и дебют във Формула 1. Като последен от триото Вендлингер/Шумахер/Френцен и той успява да ………….
