Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Дейвид Брабам: Ратценбергер бе прекрасен човек, изцяло отдаден на състезанията

Дейвид Брабам: Ратценбергер бе прекрасен човек, изцяло отдаден на състезанията

998
0
Роланд Ратценбергер

Черният уикенд на пистата Имола преди 26 година започва с катастрофата на Рубенс Барикело в петък, 29 април. На следващия ден 20 минути пред края на финалната квалификационна сесия Роланд Ратценбергер претърпява фатален инцидент. Смъртта на 33-годишния австриец е обявена в болницата Маджоре в Болоня.

1994-та е първи сезон за Ратценбергер във Формула 1

Австриецът кара за тима на Симтек, в който съотборник му е Дейвид Брабам. Най-малкият син на трикратния световен шампион във Формула 1 Джак Брабам си спомня Роланд като прекрасен пилот и човек.

„Преди сезона изкарахме известно време заедно. Тренирахме и живеехме в Монако. С него бе лесно да се намери общо език. Оказа се прекрасен човек. За мен Роланд бе страхотен – в отлична физическа форма и пълен с живот”, разказа Брабам.

Роланд Ратценбергер

Ратценбергер стига до Формула 1 доста трудно след редица проблеми с финансите

Кара в различни шампионати с основна цел да стане пилот в Гран при, което накрая се случва.

„Помня, че се оплакваше от проблеми със спирачките. На Имола от отбора ме помолиха да ги проверя. Направих две обиколки – бяха достатъчни, за да разбера, че не стават. Смениха ги, той бе по-бърз и се доближи до моето време на няколко десети от секундата. Това му даде увереност, а в тима бяха впечатлени.”

„Има моменти от онзи уикенд на Имола, които не помня. Трудно е да разбереш нещо, ако не си го изживял сам. Беше кошмарно, нямам думи да опиша станалото. В онзи миг загубих дар слово. Целият екип се чувстваше по този начин. Над всички ни надвисна огромен черен облак. В крайна сметка реших да участвам в загрявката преди състезанието и тя премина нормално. Слизайки от машината усетих, че облакът се разнася и затова застанах на старта. Реших да продължа да се боря заради Роланд. Винаги помня усмивката му. Беше изцяло отдаден на състезанията. И на трасето, и извън него бе честен. До последно си остана състезател – обичаше и живееше за спорта.”