CART загуби битката с IRL
От Борис Барболов
Снимки: GM, Ford, Mo Nunn
Едва ли някой е вярвал, че ще се стигне дотук – месец преди началото на всички големи шампионати по света сериите Champ Car, организирани от CART Inc. (Championship Auto Racing Teams), не бяха обявили своя календар. През януари още не се знаеше дали въобще ще има първенство през 2004 г. Това е резултат от яростната война, която през 1996 г. започна Тони Джордж – собственикът на пистата Индианаполис.
Но за да разберем какво точно се случва в автомобилния спорт на Америка, трябва да се върнем доста назад в годините.
През 1978 г. синдикат на тимовете, недоволен от управлението на USAC (United States Auto Club), създава CART Inc. Тази организация е третата след ААА (American Automobile Association) и USAC, която започва да се грижи за организацията на щатския национален шампионат Champ Car, провеждащ се още от 1911 г. Впоследствие шампионатът бе кръстен IndyCar и това име стана легендарно.
През 1996 г. обаче, част от ръководителите на CART, между които Тони Джордж и няколко негови съмишленици, не са съгласни с регламента за организиране на шампионата и парите в него. Джордж заяви: “Дядо ми и Тони Хълман управляваха Champ Car 100% до 1978 г., а пък аз трябва да се съобразявам с онези от CART. При това имам само един глас в борда на директорите. Това изобщо не ми харесва – трябва нещо да се промени! Време е да взема нещата в свои ръце”.
След много скандали, нападки и критики, той шумно напусна CART и за още по-голям ужас – създаде алтернативния шампионат IRL (Indy Racing League). Той обяви, че идеята му е да създаде изцяло американско първенство, само на овали в САЩ, само с щатски производители. “Има още много неща, които бих направил през живота си, но няма да изпитам удоволствие от свършеното ако 500-те мили на Индианаполис не са върхът. Затова създадох IRL. Поемам дългосрочното организиране на 500-те мили в шампионат тип open wheel от висок клас, който ще се провежда само на овали”, заяви той.
Така шампионатите станаха два – CART Champ Car series и Indy Racing League. Излъчваха различни първенци, даваха различни награди и трофеи.
CARТ оставаха по-популярните серии, с по-големи спонсори, по-голяма конкуренция. Лигата бе малка, с десетина състезания годишно, в която много застаряващи пилоти идваха, за да завършат кариерата си спокойно.
Всички млади пилоти гонеха парите и славата, които им предлагаше CART. Така беше до момента, в който с увеличаващата се рецесия в САЩ CART започна да отчита отлив на спонсори, нежелаещи да организират състезания. По овалите трибуните бяха празни. След 4 невероятно интересни сезона, пълни с много битки и 4 титли за тима на Ганаси, спечелени от Васер (’96), Занарди (’97, ’98), Монтоя (’99) плюс титлата за тима на Пенске, спечелена от Жил де Феран през 2000 г., шампионатът западна през 2001 г. Състезанията не бяха от най-интересните. За първи път легендарни овали обявиха, че поради липса на спонсорски и зрителски интерес няма да организират състезания от следващата година. Шампионатът CART сериозно закъса, въпреки че зрителския интерес бе по-голям от този в IRL. Бе потърсено решение на проблема и бе намерено – организиране на състезания извън Щатите, където шампионатът е популярен и където имаше интерес да се организират кръгове.
CART стана международен, стъпи на 4 континента. Имаше разнообразни трасета (3 овала, 17 Гран при писти, градски трасета; само 2-3 години преди това вървеше обаче върху цели 13 овала и 6-7 градски и Гран при трасета). След промените в календара зрителският интерес на овалите бе по-слаб, но по другите трасета трибуните бяха препълнени. CART стъпи и в Европа. Вече от години имаше състезание в Австралия, Мексико, Канада и Бразилия, както и на овала Туин Ринг Мотеги в Япония. Той бе построен съвсем наскоро от гиганта Хонда, който беше един от доставчиците на двигатели за CART сериите. Положението бе закърпено, но доминацията на Пенске с двамата им пилоти Де Феран и Кастроневес и втората титла за Де Феран през 2001 г. не допринесе за връщането славата на шампионата в САЩ.
По-тъжното бе, че при разделянето на IndyCar през 1996 г. се стигна все пак до лошите очаквания, които песимистите предвиждаха – аудиторията се обърна изцяло към шампионата NASCAR. Той смачка CART и IRL (взети заедно) по популярност и приходи през последните 3-4 години. В момента бие рекордите по гледаемост и зрителски интерес. На всяко състезание трибуните се пръскат по шевовете от 100-200 хил. души, заявките за телевизионни предавания на NASCAR от различни канали са меко казано с пъти повече от тези за CART и IRL. Телевизионните зрители на NASCAR се броят в милиони само в САЩ. По този повод Чип Ганаси, собственик на коли и в трите шампионата, заяви следното: “Разглеждах наскоро един вестник, а в него огромното заглавие на първа страница беше свързано с фризьора на жената на Джеф Гордън (един от най-популярните пилоти в NASCAR – б.а.). Отдолу имаше малка статийка със заглавие “Андрети печели на Лонг Бийч”. Ами, представете си – щом фризьорът на жената на Гордън е по-интересен от шампионата CART, значи нещата вървят много на зле!”
Докато CART ставаше международен, световен шампионат, IRL все още караше само по овалите в САЩ. Там зрителския интерес бе още по-трагичен. На състезание имаше едва по 60-70 хил. зрители. Само една надпревара наистина привличаше и все още дърпа зрителите – Индианаполис 500. Над 300 хиляди се стичат да го гледат наживо, милиарди го следят по телевизията. Джордж наистина не остави тази надпревара да помръкне. Едно състезание годишно обаче, не е утеха. На легендарните 500 мили, които се провеждат от 1911 г. насам, освен всички ангажирани в IRL пилоти, идваха състезатели от тимовете и спонсори от CART, за да се надбягват за престижната победа, почти сравнима с титла и наградата от 1 млн. долара. Дори неколцина пилоти от NASCAR също намираха спонсори и се включваха в надпреварата през годините. Така състезанието се превръщаше в страхотна битка за зрителите, но беше и символ на скандалните “взаимоотношения” между двата шампионата – CART и IRL. Освен това две години поред нещо друго вбесяваше Тони Джордж – състезатели от CART печелеха 500-те мили – Монтоя през 2000 г. и Кастроневес през 2001 г., а тези от IRL изоставаха.
С течение на времето ………….