Няма спорт, когато нещата се решават от съдиите. Никой не може да ме убеди например, че художествената гимнастика или фигурното пързаляне са спорт. Победите там винаги са се определяли от група съдии, чиито интереси са често ясно изразени. Може да са конкурс за красота или нещо подобно, но не и състезание.
Не ги гледам, защото се ядосвам, но ме хваща още повече яд, когато подобни неща се случват и във Формула 1.
Да, комично е и това, как в 21 век във футбола се правят на ударени и вместо за части от секундата съдиите да видят на екран дали топката е преминала гол-линията или не, или дали има засада или не, се отсъжда като в 19 век по усмотрение на страничния съдия. Ясно е, че ФИФА, Фофа, Фуфа и т.н. си оставят вратичка да не допуснат тим като България на финал през 1994 г. например, но във Формула 1 уж е друго – техника, видеозаписи, комисари.
Да, ама не – и в Гран при се прави политика и правилата се тълкуват, а не се прилагат стриктно и това ме натъжава.
Колко време трябваше на рейсконтрола да види, че Люис Хамилтън изпревари колата за сигурност във Валенсия, например. Ние зрителите не видяхме, какво стана, но те нали затова са толкова много хора. Гледат на множество екрани и ясно са видели още на секундата, че Люис минава пред сейфти кара, след като заедно с него пресече линията за изход от бокса.
Отне им 20 обиколки, или над половин час, за нещо, което се вижда за няколко десети от секундата.
Не искам да влизам в спор дали нарочно англичанинът забави темпо преди това и планира маневрата, така че във втория завой “приятелят” му Алонсо да остане твърдо зад сейфти кара. Това е трудно доказуемо и всъщност не подлежи на наказание, защото реално е слязъл под желаното от комисарите темпо. Но нарушението си бе ясно с минаването пред сейфти кара и трябваше да се санкционира веднага.
После и второто соломоновско решение – наказваме 8 пилоти, ама не с преминаване през пита или с добавяне на 20 сек към времената след финала (за това че са карали в обиколките си за доближаване колата за сигурност над лимита), а с 5 сек!
Уникално.
Съгласен съм, че в спорт като Формула 1 правилата никога не могат да бъдат абсолютно всеобхватни, защото умовете са страхотни, но все пак от години се говори за наказателен кодекс – за определено провинение – съответно наказание, за друго провинение – друго наказания, ясно и категорично.
Не може Михаел Шумахер да стои в края на пита, докато минат всички, през старта, а преди това всички без проблеми да спират и излизат от там. Неприятно е, когато решения се взимат според конюнктурата.
