Нелепа катастрофа извади Дженсън Бътън от Гран при на Белгия, докато вървеше втори в колоната зад съотборника си в Макларън Люис Хамилтън. Световният шампион за 2009 г. обаче прие философски случилото се и продължава напред с надежда да се върне в челото на колоната.
– Неизбежно е да започнем от катастрофата, която те извади от състезанието. Изминаха няколко дни, какво мислиш за нея сега?
– Честно казано мнението ми не е по-различно спрямо момента на инцидента. Тогава бях доста объркан от това, което Себастиан [Фетел] направи. Сега все още смятам, че действието му бе напълно ненужно – не бе жизненоважно да ме изпревари точно тогава, а аз не му затруднявах живота, така че нямаше смисъл да ме удря така. Най-разочароващото обаче е, че загубих цял куп точки. Себастиан и Фернандо [Алонсо] също не взеха нищо. Знам, че има още 150 пункта за разпределение, но изоставането с 35 от Люис [Хамилтън] никак не ми помага. От позитивната страна пък при старата точкова система щях да съм 15 точки назад, така че все още всичко е възможно. Но в настоящия момент от сезона трябва да взимаш абсолютния максимум и катастрофата на Спа определено не ми помогна.
– Кристиан Хорнер твърдеше, че си спрял по-рано за Автобусната спирка, отколкото в предишни обиколки.
– Не, твърдо не е така. Бях загубил елемент от страниците на предното си крило и това оказа влияние върху баланса, но въобще не спрях по-рано за Автобусната спирка в обиколката на катастрофата. Трябваше да вдигам ъгъла на атака, за да подпомогна управлението, тъй като задната част беше станала по-капризна. Наложи се да карам крайно внимателно. Знаех, че скоростта ми на правите все още е добра и се съсредоточих върху това да влизам чисто в по-бавните завои, за да извлека максимума при излизането от кривата и да поддържам разликата [спрямо Фетел] на правите. Просто здрав разум, когато се състезаваш. След състезанието проверих данните заедно със състезателния си инженер (Джейкъб Андерсън – б.р.) и те показваха, че съм спрял в съвършено същата точка, където съм натиснал спирачката и в тура преди удара. Анализирахме и профила на спирачките, като от него се виждаше, че моментът на сблъсъка е около 1,5 секунди след като съм започнал да ги натискам. Така че предположението е просто неправилно.
– А нещата изглеждаха добре за теб, ако бе продължил състезанието?
– Вървях втори. Да, може да се каже, че не беше най-комфортната позиция, тъй като имах проблема с предното крило, който ме бавеше. Но поглед към крайните резултати показва, че два от автомобилите, вървящи зад мен до отпадането ми, финишираха на подиума. Така че според мен е реалистично да кажа, че можех да съм на почетната стълбичка миналата неделя. А в края на надпреварата щях да съм силен. Колата ни беше перфектна за хлъзгавата писта, а в дъжда щеше да е още по-бърза. Така че пропуснахме една възможност.
– Въпреки всичко представянето на Спа сигурно е окуражаващо за бъдещето?
– Останахме много доволни от представянето си. Темпото ни бе на ниво през целия уикенд, колата ни бе една от най-бързите и може би най-бързата в смесените условия на трасето, така че знаците са добри. Спа не бе хубаво състезание лично за мен, но смятам, че победата на Люис дойде в най-точния момент, тъй като след Унгария целият екип се чувстваше зле. Връщането в борбата по такъв начин увери всички, че вървим в правилната посока за останалата част от шампионата. Знаем, че няма да е лесно, че на някои писти други болиди ще имат предимство, но тръгваме към последните шест старта напълно готови за битка. Знаем как да печелим и искаме да продължим да го правим.
