От Светлана Симеонова
Снимки: LAT – BAR
Самото влизане във Формула 1 е истинско признание – за качествата, за таланта и бързината на всеки от подреждащите се на стартовата решетка.
Не малко изгряващи звезди обаче не се справят с напрежението, стреса, специфичните изисквания на Гран при и бързо си отиват. Други се превръщат във “вечни таланти”. От тях се очаква наистина добро представяне, защото вече са показали, че имат качества, но то никога не идва.
Трети (само единици) стигат до върха, превръщат се в легенди – като шесткратния световен шампион Михаел Шумахер, за когото няма как да не се признае, че вече си е спечелил митичен статус в F1.
Самите състезатели се възхищават от германеца и е един от тези, които честно го признават, е Дженсън Бътън. Дженсън е пилот, който върви все по-уверено напред и особено от тази зима прави ярко впечатление, завършило с качването му на подиума в Малайзия.
24-годишният англичанин не крие, че за него Михаел е страхотен пример изобщо в живота, въпреки че като дете е поддържал Найджъл Менсъл.
И се опитва да се развива, за да може един ден да спечели поне един световен шампионат, каквато е мечтата му.
Дженсън се появи в света на Гран при в началото на 2000 г. След пряк сравнителен тест с Бруно Жункуейра получи предложение, на което просто не можеше да откаже – на 20 г. стана пилот на Уилямс във F1.
И до днес смята, че това е най-щастливият ден в живота му. Има обаче нещо, което може и да измести това преживяване от сърцето му – победа. В момента Бътън дори се намира в ситуация, която му позволява да мисли за най-високото стъпало на почетната стълбичка – особено след като опита вкуса на шампанското на подиума.
Кариерата на Бътън до момента претърпя няколко сериозни сътресения и дори сривове. След като се представи чудесно през първия си сезон в F1, младият пилот премина в Бенетон (сега Рено), тъй като Уилямс имаха договор с Хуан Пабло Монтоя. През 2001 г. не се справи въобще с колата, имаше проблеми с настройките, с поведението й, но така и не направи кой знае какво усилие да оправи нещата и логично бе победен напълно от съотборника си тогава Джанкарло Фисикела. Доста специалисти го обвиниха (при това с право), че се е отдал повече на новия си живот, новата си яхта и апартамента си в Монако, отколкото на това какво се случва на пистата.
2002 г. бе малко по-различна и доста по-успешна. В сравнително ранен етап на сезона обаче Дженсън вече бе наясно, че няма да запази мястото си в Рено. Въпреки това направи каквото можа и изпревари Ярно Трули, след което подписа договор с БАР за две години плюс опция за още две. В тима от Бракли се сблъска още преди началото на сезона с Жак Вилньов. Канадецът го обяви за човек на маркетинговия отдел и слаб пилот.
Бътън не се трогна никак и резултатът от значително променения му подход бе налице в края на годината. Англичанинът се представи по-добре от Вилньов и спомогна за класирането на БАР на пето място в конструкторския шампионат. Затова и сега положението в екипа е съвсем различно. Жак си тръгна от Гран при и неговото място на тим лидер бе заето именно от Бътън, а това е вече напълно нова стъпка в една кариера. Позицията носи нови отговорности, но той се справя изглежда и с това предизвикателство и не личи задълженията да му тежат.
– Положението ми претърпя еволюция, но всъщност не се е променило нещо кой знае какво. Хората не идват при мен, казвайки “о, ти си тим лидер”, но сега мнението ми е по-важно. Имам много опит с колата. Освен това насърчавам тима и Хонда колкото мога. Дори да няма някакъв реален проблем съм длъжен да оказвам по-силен натиск. Дори ако е нещо съвсем, съвсем дребно, трябва да кажа: “Защо не е еди-как си?” На тях им харесва такова отношение – да намираме неща, които не са в ред, въпреки че след това те трябва да работят – обяснява Дженсън. – Преди бях много по-лежерен и позволявах другият пилот да върши повече работа. На практика обаче трябва да вършиш доста повече неща. Не си там само, за да събираш данни. Трябва да работиш по тях, да говориш с инженерите за нови части по колата …