В Абу Даби Фернандо Алонсо почти сигурно ще участва в последното си състезание във Формула 1. След 17 години в спорта и 2 световни титли испанецът реши да напусне Гран при. Днес ви предлагаме коментарът на главния редактор Иван Тенчев относно Фернандо, публикуван в брой 219 на списание ClubS1 през септември, в който той ни представя по-различна гледна точка към някои от събитията, които толкова много се коментират до днес.
Когато на 14 август от Макларън официално обявиха, че Фернандо Алонсо напуска Формула 1, съвсем логично и очаквано светът на Гран при се съживи в лятната жега. Форумите избухнаха от коментари. Колегите журналисти поизвадиха старите писания и започнаха да се повтарят старите мантри: от една страна, че Фернандо е най-добрият пилот на нашето време и от друга – колко лош съотборник е и колко неправилни решения е взел. Испанецът със сигурност ще остане в историята на Формула 1 като един от най-добрите състезатели, нереализирали напълно своя потенциал.
В това вероятно всички са единодушни. Срещу името на Алонсо ще има записани 2 световни титли и 32 спечелени победи. Люис Хамилтън и Себастиан Фетел при всички случаи ще са много по-успешни, но въпреки това дори в една скорошна класация сред феновете във форума на английското списание Аутоспорт повече потребители бяха посочили Фернандо като най-добрия пилот на нашата епоха пред Люис Хамилтън, а Фетел имаше едва няколко процента. Далеч пред всички оставаше Михаел Шумахер, когото Алонсо победи през далечната 2006 г. и тогава бе големият герой и на британците, защото най-после прекъсна доминацията на немския пилот с италианската кола.
Алонсо бе обичан и възхваляван като най-младия победител и шампион с 15 победи и 15 пола в само 86 състезания, както напомни Ед Строу. Почти не се пишеше и говореше тогава за това, че Флавио Бриаторе му даваше предимство пред всъщност много бързите му съотборници Джанкарло Фисикела и особено Ярно Трули, че успехът дойде и след известна доза шанс и т.н. Победителите не ги съдят, а и всички чудесно знаят, че в Гран при, каквото и да се говори, почти винаги идва момент, когато екипът подкрепя само единия си пилот.
Промяната в отношението към Алонсо настъпи през 2007 г., когато той премина в тима на Макларън, а до него като съотборник дойде дебютантът Люис Хамилтън. Ако човек прочете повечето коментари след обявеното оттегляне на Алонсо, неизменно ще види, че в почти всички тях този сезон се споменава като повратна точка и пример за злия характер на испанеца, който му е попречил да осъществи таланта си!
За моя радост бях пряк свидетел на голяма част от събитията през въпросната година и съм абсолютно убеден и, честно казано, дори отвратен от това, което влиятелните и иначе уважавани британски журналисти насадиха като хронология на случилото се през следващите години.
Най-често разказите за 2007 г. започват с това как Алонсо е стоял безкрайно в бокса, за да не позволи Люис да направи бърза обиколка в края на квалификацията в Унгария, и е искал статут на примадона в тима на Рон Денис. Когато не го бил получил, заплашил да отиде при Макс Мозли, за да накисне тима си, че наистина е взимал информация от колата на Ферари по данните, предоставени от Найджъл Степни на Майк Кахлън в „шпионския скандал”. След което последвала глобата от 100 млн. (тя всъщност така и не бе в този размер) и загубата на позиции за тима от Уокинг в дългосрочен план и прочие.
Не знам какво ще напише Алонсо в очакваната с огромен интерес своя автобиография за тези събития, но аз имам малко по-различни спомени за тях. Спомням си прекрасно как всичко започна в Монако. Макларън имаха предимство и спечелиха отлична двойна победа, като след стопа на Фернандо от тима извикаха и Люис две-три обиколки преди предвиденото, за да си гарантират двойния успех, и всичко изглеждаше абсолютно перфектно от гледна точка на тима! Малко наглед плахо обаче Люис каза на пресконференцията, че всъщност е можел да спечели, ако го били оставили на пистата в тези няколко обиколки повече. Може и така да беше, никой не знае със сигурност, но цялата британска кохорта журналисти се изсипа в моторхоума на Макларън и буквално разкъса Рон Денис, че не дава шанс на младия талант.
Рон обясни, че стратегията е била за сигурна двойна победа и че никой не е ощетен, но напрежението вече витаеш в тима. За да го намали, Денис реши да въведе ред, като пилотите му се редуват в крайната фаза на квалификацията да направят тур повече, тоест да олекотят колата и така да имат по-добър шанс да спечелят първата позиция. В онези години се караше с горивото, с което се стартираше в началото на състезанията. Макларън имаха категорично техническо предимство пред останалите и всеки грам олекотяване имаше значение. Люис без никакво съмнение демонстрира наистина супер скорост.
Той бе най-подготвеният дебютант в историята на спорта, а талантът и бързината му бяха безспорни и когато направи планираните допълнителни обиколки в Канада и САЩ, бе по-бърз от Алонсо. До Монако резултатът в квалификациите бе 4:1 за испанеца, който обърка само тура си в Бахрейн. Спечели първата си победа в Монреал, а след това и на трасето в Инди, като удържа на сериозните, но все пак разумни атаки на Алонсо.
Еуфорията около Люис, който бе първият английски пилот в шампионски автомобил от Найджъл Менсъл, бе огромна. Вездесъщият Бърни Екълстоун бе също повече от ентусиазиран Люис да стане първият дебютант шампион в историята и това да умножи успеха на младия пилот с тъмна кожа, който бе златна мина за него. Затова и мнозина не бяха учудени, когато в дъжда на Нюрбургринг Люис единствен от излетелите пилоти на първи завой бе върнат на пистата от крана, който по принцип има за задача да отстранява автомобилите от зоните за сигурност!
Така стигаме и до събитията в уикенда за Гран при Унгария, преди която Люис бе с 2 точки повече от Фернандо. Според предварителния план (не статут на първи пилот) в квалификацията бе ред на Алонсо да направи обиколка повече и да има по-добър шанс за първата позиция, но Хамилтън излезе пред него на пистата и въпреки няколкото обаждания да го пусне, не отстъпи. Тогава Алонсо спря пръв в пита за нови гуми в последните минути и остана на място по-дълго, говорейки с Андреа Стела (днес вече технически директор) по радиото. Взе пола със следващия си тур, а Люис няма време да започне бърза обиколка и избухна скандал. След разговор с бащата на Люис – Антъни, който в онези години бе и негов мениджър (свидетел на който бе нашият фотограф Любо Асенов), ФИА се самосезира и наказа испанеца с 5 места назад на стартовата решетка. В Унгария това има огромно значение. Фернандо си бе тръгнал от пистата, а Денис разчиташе на неговия физиотерапевт и приятел Фабрицио Бора да тушира нещата.
На сутринта в неделя обаче Алонсо сяда срещу Денис в моторхоума и му заявява, че или ще накара Люис да спазва правилата, или ще даде на големия враг на Рон и тогавашен президент на ФИА Макс Мозли конкретни доказателства за това, че Макларън наистина са се възползвали от информацията, която Найджъл Степни е дал на конструктора им Майк Кахлан. За това се разбира още през пролетта, но поради липса на доказателства първото разглеждане приключва без реални последствия за тима от Уокинг. Доказателствата са мейли от третия пилот Педро дела Роса до Фернандо за мнение и тест на елементи, които са заимствани от досието на Ферари.
Денис подскача като ужилен, заявява, че няма да позволи да бъде шантажиран, и вика Мартин Уитмарш за свидетел. След това се обажда на Мозли и иска Алонсо да му представи всичко, което има. Тогавашният президент на ФИА не би могъл и да мечтае за по-добър удар срещу Денис, като по-късно определя глобата от 100 като 5 млн. за нарушението и 95 млн. за „арогантността” на Денис, който заедно с Франк Уилямс и Мерцедес води доста остра политика срещу част от решенията на Макс в онези дни.
Още в онези дни си спомням, че бях шокиран от начина, по който британската преса описа събитията, пропускайки дори част от острата реакция срещу Люис вътре в самия тим на Макларън. Иначе отличният журналист и експерт Питър Уиндзър описа сърцераздирателно как било толкова трудно за Люис да пропусне Алонсо пред себе си, виждайки че може да спечели пола и т.н.
Години по-късно, пак връщайки се към тези дни, Алонсо няколко пъти заяви, че в нито един момент не е имал проблем с Люис или нещо такова. В крайна сметка Хамилтън е пилот, който нормално желае да спечели позиция, но проблемът е бил в управлението на отбора. Многократно в хода на сезона испанецът коментира, че е нормално тимът да обича Люис, защото всички са англичани, и си спомням, че ми каза в интервю, което тогава правих с него преди състезанието в Монако, че едва ли мога да си представя какво би било, ако той е в испански тим.
Въпреки всичко Алонсо спечели на Монца и това бе определено от много експерти като най-ярката му победа изобщо, защото бе постигната с тим, който категорично вече бе настроен срещу него, защото, както каза наскоро Нико Розберг, и механиците четат вестници.
Думите на Денис, че ТЕ се състезават не с Кими Райконен, а с Алонсо и обърканото налягане в гумите на испанеца в Китай, също са част от нещата, за които не се разказва често, а загубената титла е всъщност началото на процеса, чиито резултати наблюдаваме днес в Уокинг и случилото се с Денис през следващите години.
Разбира се, има огромно значение и за кариерата на Алонсо. Неотдавна Дитер Цетче например заяви, че Мерцедес никога не биха ангажирали испанеца, защото той е нанесъл щети на имиджа им преди години с шпионския скандал, защото в онези дни Макларън и Мерцедес бяха едно. Подобни думи обаче в немалка степен са просто извинение, че няма как разумен екип, който иска да печели, да събере отново в един отбор Люис и Фернандо.
Събитията от 2007 г. обаче изобщо не попречиха на Ферари да освободи предсрочно шампиона Кими Райконен, за да ангажира именно испанеца за 2010 г. и той почти да стигне до короната, загубена от една тактическа грешка на тима, а не от „разделянето” на екипа, за което пък се изказа напоследък и съотборникът му Фелипе Маса.
С изказванията си бразилецът, както впрочем и други като Нико Розберг, само за пореден път подгряха тезата колко лош съотборник бил Алонсо, без много-много да се коментира, че Маса бе средно с няколко десети от секундата по-бавен от испанеца, както впрочем и Кими в по-късен етап от кариерите на двамата. Любопитно е, че напоследък Щофел Вандоорн е направо отписан като пилот, а той всъщност не е чак толкова по-назад от испанеца.
Човек може да се изуми и от изказвания като това на Кристиан Хорнер, че Алонсо не бил желан от големите отбори, защото създавал напрежение и си изградил лоша репутация. Чудно ми е Хорнер не знаеше ли това, когато на два пъти в миналото водеше ужасно дълги преговори, за да ангажира испанеца, и само твърдата позиция на Флавио Бриаторе да не се обвързват за дълго с „биковете” не позволи трансферът да е факт.
Много хора впрочем упрекват Алонсо за направените от него избори на екипи, в които да се състезава. (Странно е как изобщо е имал подобен избор.) Защо е предпочел Ферари, а не именно Ред Бул за 2010 г. например. Истината е, че всъщност Ферари бе правилният избор. Тимът изпусна короната за няколко секунди с Фелипе Маса през 2008 г. Скудерията бе с наистина отличен потенциал, а Ред Бул бяха едно приятно явление в падока, което разчупи атмосферата и сервираше обяд за всички с топ готвачите на света. Да, имаха и Ейдриан Нюи, както и подкрепата на Бърни, но през 2008-2009 г. никой не вярваше, че те ще могат да се борят с Ферари и Макларън.
Защо след това напусна Ферари, които няколко години по-късно направиха кола и днес може би категорично отново имат предимство. Ами защото в продължение на петте години, през които той бе в Маранело, болидът не бе най-добрият. Да, имаше моменти, в които бе пред другите, но и доста, в които бе дори трети по сила. Вината за това едва ли бе само негова, както и приносът му впрочем Макларън да изскочат напред през 2007 г.
Изборът да се ангажира с Макларън-Хонда също бе повече от логичен. Надеждите, че само подобна комбинация може да победи Мерцедес, бяха съвсем реални, а в същото време Ферари тотално се провали в началото на новата турбо ера и тимът на практика се разпадна.
Алонсо и Денис преглътнаха миналото, но, уви, нещата не се получиха, а Фернандо бе упрекнат, че каза как „царят е гол”. Според някои едва ли не точно „злият демон от Овиедо” провали Макларън, което е толкова вярно, колкото, че Фетел или Хамилтън направиха шампионските коли на Ред Бул и Мерцедес. Но, да, в крайна сметка те ще останат по-успешни пилоти от Алонсо.
