Днес се навършват 54 години от рождението на Аертон Сена. Легендарният бразилец спечели сърцата на милиони с борбения си дух и желание за победа и загубата му преди почти 20 години бе огромен удар. Споменът за него обаче е жив и се връщаме към началото на пътя му с един изключителен материал на нашия колега и приятел Дитер Ренкен, публикуван в списанието ни по случай 15-ата годишнина от гибелта на Сена.
Статията е от брой 116 на списание ClubF1 (2009 г.).
В деня на полета си за Лондон, 20-годишният Аертон Сена нервно се върти из стаята си, преглежда багажа си за четвърти път и внезапно осъзнава, че проблемът с неспокойствието му не е в куфара. Младият бразилец излиза от къщи и отива на пистата Интерлагос, в работилницата на Че, където иска един картинг. След няколко обиколки, вече спокоен, Сена отива на летището и на практика проспива целия полет до Лондон.
В този момент Аертон за себе си вече твърдо е избрал своя път на автомобилен състезател. Макар че ще се отклони за малко, заради семейството си, бразилецът съвсем скоро ще се върне на пътеката, извела го до три световни титли и за съжаление, до онзи фатален 1 май преди 15 години, когато вече легендарният пилот загина на Имола.
Но… за да се стигне въобще до Гран при, най-голяма заслуга има един човек – механикът му Че (чието истинско име е Луис Паскуал Гаскон), с когото работи почти от самото начало на картинг кариерата си. Именно при него отива Аертон преди да замине за Европа – за да потърси подкрепата, която му е нужна.
Че наистина е уникална личност. Работи вече половин век като механик, работилницата му все още си е на Интерлагос и всеки, отишъл там, е наясно, че може да разчита на помощ и разбиране.
Репутацията му е невероятно висока и е придобита още в началото на кариерата му, която започва 15 години преди да срещне Аертон.
Всъщност Че си спомня не просто годината, когато се запознава с бъдещия световен шампион, а и датата! Виждат се на 26 юни 1974 г., след като Аертон и баща му Милтон да Силва му носят един счупен двигател, разказва ми самият Че, през изминалата зима, когато започнах да търся нещо по случай 15-ата годишнина от смъртта на Аертон.
Механикът тогава, вече е сериозно име и момчетата непрекъснато ходят при него, за да оправят агрегатите си.
– По това време Аертон се състезаваше със свои връстници на по 14-15 години. Тези момчета тогава зависеха от бащите си, от финансова гледна точка. Родителите им търсеха възможно най-добрите механици за децата си – обяснява Че.
Той обаче не просто се грижи за двигателите, а и дава съвети на младежите как да карат по-правилно, по-добре, как да подобрят представянето и времената си, а това никак не допада на родителите им. Съвет, насоки и обучение те не очакват от човека, изкарващ си хляба с поправката и настройването на агрегати.
Милтон да Силва при това е един от най-сериозните и заможни бизнесмени. Той често спори с Че относно качеството на услугите му, тъй като смята обявена цена за твърде ниска. А прекалено евтиното не е добро, смята бащата на Аертон. Първоначално и това създава проблем, но скоро поне той е решен. Заедно с баща си и Че той отива на състезание, където механикът отново му дава съвети как да корегира начина, по който управлява карта си. Обяснява му как работи двигателят. Това не се харесва не само на Милтон, но и на самия Аертон, проявяващ независимост и характер още от най-ранните си години.
Не е ясно точно защо, но Че си спомня, че в онзи ден, когато има състезание, Сена все пак решава да последва съветите на Че. И печели надпреварата! Това променя напълно отношението му към упътванията и така започва една връзка, която причинява сериозни проблеми на механика с Милтон да Силва, но на която Аертон държи. Че много бързо се превръща почти във втори баща за момчето, което дразни изключително много таткото. Всъщност няма и как да е иначе при положение, че момчето гори от желание да напредва в картинга, поради което по цял ден е около механика, тренира, търси съветите му… Милтон логично ревнува страшно много тези отношения, още повече, че въобще не харесва посоката на развитие на сина му…
С течение на времето, след като Аертон се установява като един от водещите пилоти в картинга, мнозина бащи ходят при Че, молейки го да направи същото за синовете им, каквото и за малкия Сена. Всъщност, поради нежеланието на Да Силва детето му да става автомобилен състезател, подкрепата на Че е далеч по-сериозна от чистата поддръжка на карт, двигател и т.н. На практика механикът го подкрепя, води го по пистите, плаща често сам за всичко. Фактът, че приема момчето като свой син (а има и още четирима), е от особено значение за чувствителния Аертон – Че е заедно с него в най-голямото приключение в живота му.
И така, Аертон започва да печели старт след старт, следвайки безпрекословно съветите на Че – вярата му в механика се засилва все повече и повече. А междувременно бащите продължават да изпълват малката работилница, отказващи да възприемат обяснението, че не само двигателят, но и пилотът зад волана има сериозно влияние върху представянето на кое да е трасе. Че влага сериозни усилия, за да покаже, че дори момчетата да карат с идентичен агрегат като на този на Сена, разликата едва ли ще е друга от тази в момента.
За всичко това механикът му се спомня днес почти през сълзи, но с много гордост, защото още тогава той знае, че Сена е нещо изключително.
Той постепенно разбира, че усилията му изобщо не отиват на вятъра, както много пъти преди и след това. Твърде силният Аертон кара съперниците да вярват в силата на мотора му. Докато накрая механикът – “моят личен”, както го нарича Сена – решава да върши нещата по малко по-различен начин. Всъщност той оправя двигателите на момчетата и просто слага името на Аертон върху тях. Самозаблудата на малките пилоти си проличава веднага – в твърденията им, че този мотор е далеч по-добър от техния собствен! Без дори да подозират, че си карт със съвсем същия агрегат…
По пистите пък тандемът става известен като “Че и 42”. В началото на кариерата си на картингист, Аертон получава номер 42. И тъй като тогава не е известен, вместо по име, му казват по номер. Работата и успехите на двамата обаче предизвикват и завист, и подозрения, както навсякъде, смята Че. Мнозина мислят, че механикът по някакъв начин пази момчето и му помага. Затова – след поредното предизвикателство от съперник – двигателят на Сена е свалян многократно, понякога е разглобяван (за да не остане съмнение за нещо скрито) и даван на заем на съперник.
– Въпреки това другите пилоти не успяваха да побеждават безпроблемно, което показва и доказва важността и на управляващия, а не само на техниката – твърди Че. – Не става дума само за талант. Да, дарбата съществува, но иде реч за тренировки, тренировки и тренировки. Разликата между Аертон и останалите бе, че той тренираше през абсолютно целия си живот. Другите просто не бяха толкова концентрирани.
Докато останалите момчета флиртуват, ходят по магазините, вършат какво ли не и се отнасят към картинга като към хоби, Сена по цял ден е в работилницата на Че, сглобява и разглобява двигателите, непрекъснато се упражнява. Концентриран е на 100%. Кара на картинг трасето в границите на Интерлагос часове наред, дни наред само и само да бъде победител.
Понякога дори и Сена обаче не е пръв. Че разказва за особено важен старт в Сао Пауло, когато вали и приятел на Аертон я печели. Другото момче се шегува със Сена за това, че е пред него, което вбесява и амбицира Аертон до степен да заяви категорично, че такова нещо никога повече няма да се случи. По това време дори престава да ходи на училище – в името на тренировките. Вместо 8 отделя вече по 15-16 часа на ден за проби. Няма значение какво е времето, дали грее слънце или вали порой – Аертон е на пистата, усъвършенства уменията си в карта, а години по-късно те са демонстрирани и в надпревари като тази на мокрия Донингтън през 1993 г., когато Сена за една обиколка (първата след старта) задминава шестима съперници! Подобрява управлението на карта почти до съвършенство, знае къде какво може да “иска” от машината, как да използва бордюрите, как да го овладее дори на две колела. Не е проблем карането дори в буря.
Че разказва нещо уникално – програмата му е абсолютно желязна. Използва 4 мотора на ден. Слага първия и кара с него час, след това го сваля. Не чупи агрегати, просто работи с тях в един и същ карт. Гумите са общо три комплекта. Часове наред върти обиколки, докато не усети, че владее машината си изцяло. Вярно, че години по-късно, когато вече е във Формула 1, ще го нарекат безразсъден и неразумен. Аертон Сена обаче всъщност познава много добре границите, до които може да достигне с волан в ръце. Бразилецът е дързък, но не се хвърля необмислено в бездната на опасностите, тръди Че.
Аертон така и не печели световна титла по картинг, което според Че му тежи много и дори като пилот във Формула Форд, той прави опит да вземе тази корона, но се налага да се задоволи с едва две втори места (през – 1979 и 1980 г.). Че не знае причината, поради която Сена така и не изкачва този връх, макар да споменава, че вероятно не много доброто отношението към Аертон във Формула Форд точно през 1980 г. го е накарало да се върне за малко към картинга – за да докаже какво може. По това време бразилецът започва и да носи със себе си в колата бразилски флаг, за да е наясно целият свят кой е победителят.
Доброто отношение и всичко, което Че прави за Аертон обаче, така и не му спечелват одобрението на семейството на пилота. Днес той не поддържа връзка с тях. Никаква. Дори на погребението през май 1994 г. механикът си пробива път със сила до ковчега, тъй като отначало не го пускат да се сбогува с най-любимия си ученик… Днес единственото, което му е останало, е споменът за обичта на самия Аертон.
“Ти си човекът, отговорен за всички постижения в живота ми”, пише Сена на Че в средата на септември 1989 г., когато е в Италия на проби. “Човекът, който ме запозна с карта, бе баща ми, но онзи, който ми посочи правилния път и наистина ме научи на почти всичко, което знам, който ми помогна и бе до мен през цялото време; човекът, който ме изведе там, където се намирам в момента, отговорен за всичките ми триумфи си ТИ и не можеш да си представиш колко много съм ти благодарен за това. Всъщност ти спечели огромната ми обич и топлота заради това, че необикновена личност, с която съм свързан. Трябва да повярваш в написаното, защото това са най-искрените думи, които мога да ти кажа, скъпи “Espanholo””.
Споменът за тази обич се улавя във все още стабилния, леко дрезгав глас на Че, който обаче се прекършва на моменти, докато разказва за легендата, която той познава всъщност познава от дете…
