Начало Moto News 9 причини да определим сезон 2016 в MotoGP като най-добрият за всички...

9 причини да определим сезон 2016 в MotoGP като най-добрият за всички времена

60
0

Ден преди края на 2016 г., официалният сайт на мотоциклетната Гран При – motogp.com изтъква някои исторически факти от годината. Неслучайно тя се определя като най-добрата в историята на MotoGP. От motogp.com изтъкват, че се сбогуват с един наистина исторически сезон с девет причини, поради сезона с девет победители, което беше невероятно. Все пак надеждите са, че 2017 г. може да бъде още по-добра. Така се сбогуваме с тази година и ще чакваме да чуем двигателите във висшия клас отново на първите тестове на Сепанг през 2017 г.

Девет различни победители…

Преди сезонът да завърши във Валенсия, в MotoGP вече имаше 9 различни победителя. В 68-годишната история на шампионата това се случва за първи път. Това е показателно и за невероятното ниво на конкуренцията през изминалия сезон. А победителите през миналия сезона са: Хорхе Лоренсо и Валентино Роси (Movistar Yamaha MotoGP), Джак Милър (EG0,0 Marc VDS), Марк Маркес и Дани Педроса  (Repsol Honda Team), Кал Кръчлоу (LCR Honda), Андреа Яноне и Андреа Довициозо (Ducati Team) и Маверик Винялес (Team Suzuki Ecstar). Невероятно!

… и 8 от тях са поредни!

Когато Хорхе Лоренсо пресече финала и фотофинишът го определи като победител пред Марк Маркес в Муджело бе още едно ефектно състезание в напрегнатия сезон. Но това бе отправната точка за случилото се на следващите 7 състезания. Краят на серията с 8 различни победители дойде в Мизано с успеха на Дани Педроса.

Четири различни победители при производителите…

Сезонът започна с успех на Yamaha, като световният шампион Хорхе Лоренцо взе победа в Катар, а веднага след това дойде първата победа за сезона на Honda и на Марк Маркес в Аржентина, а после и в Тексас. По-късно през сезона, в Австрия, Андреа Яноне сложи край на сушата за Ducati, която бе настъпила от последната победа на Кейси Стоунър в Филип Айлънд през 2010 г.  Последва още един триумф за тима от Борго Панигале – на Сепанг за Андреа Довициозо. Добави се и успехът на Suzuki на Силвърстоун с първата победа на Маверик Винялес във висшия клас. Така през този сезон имаше най-сериозна конкуренция на производителите от години насам.

Победи на независимите отбори…

Преди 2016 г., можем да се върнем цели 10 години назад, когато през 2006-а на Ещорил бе последният пилот от независим отбор, спечелил шампионската титла – Тони Елиас. Този сезон името си в книгата за рекорди записа Джак Милър с триумфа си в ТТ на Ассен за Estrella Galicia 0,0 Marc VDS, първи за него и за тима във висшия клас. Така това бе първата от трите победи на независими отбори през 2016 г. Другите две са на LCR Honda с Кал Кръчлоу.

Първият британец след 35 години – две победи!

В Бърно Кал Кръчлоу направи правилен избор на гуми и измъкна победата на мократа писта от Валентино Роси и Марк Маркес. Той бе първият британски пилот, спечелил първото място във висшия клас от 35 години насам и то със състезателен № 35. Това бе и другият независим отбор с успех, като стана повратна точка за Кръчлоу, който имаше трудно начало на годината, преди старта на Заксенринг и последващата му победа в Бърно. След това, през Филип Айлънд, ездачът на LCR Honda го направи отново, като се възползва от грешката на Маркес. Кръчлоу направи перфектно каране и бе недостижим дори за такъв опитен боец на Филип Айлънд като Валентино Роси. Това бе друга невероятна победа и то на сухо.

Suzuki се върна на върха…

За Suzuki сезон 2016 в MotoGP бе впечатляващ. Марката е регистрира първата си победа в Гран При от 2007 г. насам . Връщането на Suzuki на върха е част от трите подиума на производителя от Хамамацу. Това е повече от една победа,  след голямото предизвикателство в първия сезон, когато марката се върна обратно във висшия клас през 2015 г. Този сезон Suzuki излезе с много по-конкурентни машини от самото начало, като влизаше в топ 5 и бе конкурент за подиума през цялата година. Винялес сложи „черешката на тортата“ на Силвърстоун, но испанецът показа добра бързина и стъпи на подиума още в Льо Ман, Мотеги и Филип Айлънд, и съотборникът му Алеиш Еспаргаро показа също мускули.

Ducati с двоен триумф…

Фелеп Айлънд 2010 г. Това бе последната домашна победа на Кейси Стонър с Ducati. Това бе и последният триумф на Ducati в Гран При. До 2016 г.! След дълъг период на реформи и упорита работа в Борго Панигале,  заводският тим се върна на върха. Този сезон Ducati Team взе не една, а две победи на всеки един от пилотите си – Андреа Яноне и Андреа Довициозо. След като достигна дъното през 2013 г. и последвалото идване на Луиджи Дал’Ина, започва новият дълъг път, постлан с трофеи за италианския производител… може би още през сезон 2017…

Завръщането на Ред Бул Ринг

Гран При комисията избра за Гран Пир на Австрия за състезание годината. Ред Бул Ринг в Шпилберг се върна в календара с гръм и трясък. Последтото състезание там бе през 1997 г. и след модификациите на пистата донесе на Ducati и на Андреа Яноне победа, като доказано характеристиките на пистата отговарят перфектно на италианската машина. Очевидно пистата ще се превърне в модерна класика в календара на MotoGP.

И накрая – стартова решетка от суперзвезди!

На пистата Моторланд Арагон, световният шампион за 2006 в MotoGP – Ники хейдън Замести контузеният пилот на EG0,0 Marc VDS Джак Милър. Така за Гран при на Арагон имаше носители на 28 световни титли на стартовата решетка – една за хейдън, 9 за Роси, 5 за Лоренсо, 4 за Маркес, 3 за Педроса, и още по една за Алваро Баутиста, Тито Рабат, Щефан Брадъл, Пол Еспаргаро, Маверик Винялес и  Андреа Довициозо. Това бе съзвездието на старта. Еднократното връщане на Хейдън от WorldSBK в MotoGP донесе на Kentucky Kid и точка.