Уикендът 30 април – 1 май 1994 г. често е наричан най-черният в историята на Формула 1 – в двата дни на пистата Имола в Сан Марино загиват последователно австриецът Роланд Ратценбергер и легендарният Аертон Сена. Днес се навършват 17 години от гибелта на бразилеца, чиято личност не оставя безразличен който и да е почитател на автомобилния спорт. Тотално отдаден на любимите си надпревари, той остана завинаги на 34 години и независимо дали е обожаван или недолюбван, качествата му са неоспорими.
Случилото се в онази неделя преди близо две десетилетия е преразказвано многократно. През 2010 г. излезе и филм за Сена, разказващ за цялата му кариера. Може би един от най-истинските разкази обаче принадлежи на Бетис Асумпсао – личната му асистентка, днес омъжена за техническия шеф на Уилямс Патрик Хед.
– В неделя сутрин Аертон пристигна на пистата все още разстроен, но вече далеч по-спокоен и овладян. Не бе в настроение за интервюта. Следваше обичайната си програма, но искаше да бъде оставен на мира – спомня си тя. – Най-добрият му приятел Герхард Бергер въобще не желаеше да разговаря с когото и да било – беше разбит от гибелта на сънародника си Ратценбергер. Така че Аертон наистина остана съвсем сам. Той бе на полпозишън и по принцип имаше определен начин, по който си слагаше балаклавата и каската. В онзи ден, когато вършеше това, личеше, че не иска да се състезава. Не мислеше, че ще умре, а че просто иска да се свърши и да се прибере у дома.
В момента на катастрофата в седмата обиколка от Гран при на Сан Марино първите мисли на Бетис всъщност са за това колко ядосан ще е Сена задето в трети старт не взима точки:
– В главата ми беше: Сега ще е в наистина лошо настроение. Затова хукнах към питовете, а когато стигнах, някой ми каза: Не се притеснявай, той помръдна главата си. Затова реших, че е в съзнание и трябва да предотвратя някое избухване и хаос. Едва след осъзнаването, че състезанието е спряно, се замислих, че може би е по-сериозно. Не бях видяла катастрофата. Но след като го извадиха от колата… Просто знаех. Въпреки че не исках.
Следват едни от най-напрегнатите моменти в гаража на Уилямс, докато Асумпсао отива в болницата заедно с брата на Аертон Леонардо, бразилски телевизионен екип и физиотерапевта на пилота Йозеф Леберер. Асистентката няма време да изпадне в шок – налага й се да превежда, да организира. Единственото, което отказва да направи, е да разпознае тялото на Сена. Докато накрая не вдига очи към близък телевизор и вижда, че по Скай върви програма за Аертон:
– Показаха го у дома в Ангра, островът му мечта в Бразилия. Имаше тен, беше с жълта тениска. Толкова много обичаше живота, на екрана изглеждаше така млад и жизнен, в перфектно здраве, че просто се сринах. Беше имал великолепен живот, а в онзи момент всичко изчезна.
Още подробности за живота и кариерата на Аертон Сена може да прочете в Златните ни страници – в материала от списанието ни, публикуван по случай десетата годишнина от смъртта на бразилеца.
