През миналия сезон Григор Григоров спечели две титли. Той стана първият шампион в марковия шампионат Hyundai Racing Trophy, а след това и триумфира и във V1 Challenge България. Така Гришата спази традицията Veni, Vidi, Vici (Дойдох, видях, победих), която го съпътства неизменно, откакто е в автомобилния спорт. Но 2015 година е най-успешната досега в кариерата му. Това обаче е вече история и той вече се подготвя за новия шампионат. Естествено, мечтата му е да защити титлата си.
Григор Григоров е от най-младото поколение талантливи автомобилни пилоти в България. Не са много – броят се на пръстите на едната ръка. Но че е талантлив, е очевидно. Той е първият български пилот, който взима състезателен лиценз, преди да е навършил 18 години. Дебютира в планинския шампионат през 2012 г. с Mitsubishi Lancer Evo 9. В първото си състезание – планинско във Варна, става 3-и след Дани Попов и Тодор Славов. При това с 39 градуса температура, защото бе настинал. После идват другите, по-успешни стартове. В края на сезона е шампион. Тъй като си осигури титлата по-рано, му бе разрешено да дебютира на рали. Първото му беше „Хеброс“. На следващата година Гришата отново печели титлата със същата кола, също на планинско. През 2014 г. стартира в рали „България“ с FIAT Punto Abarth S1600. Става 8-и в генералното и 3-и в клас А6. Гришата с ръка на сърцето си признава: „Това е най-добрата рали кола, която съм карал!“ В края на годината, в последния кръг на V1 Challenge България в София, Григоров е поканен от Тесджан Мустафов като гост пилот, а той взе, че спечели състезанието, като направи също и най-бързата обиколка, и взе наградата на DHL.
И дойде сезон 2015 – най-успешния в кариерата на Григор, колкото и кратка да е тя. Младият пилот се пробва в европейските серии GT4 с българския автомобил SIN R1 GT4. Завърши добре първия кръг, но основната му цел е на родна земя. Всъщност това е и една от мечтите на Гриша – да кара в България, да радва българските фенове. Въпреки че сменя 360 коня и 4х4 на Evo 9 със 100-те и предното предаване на Hyundai i20 Coupe, младият пилот не съжалява. Започва с успех в рали „Твърдица“, после идва рали „България“. По време на шейкдауна получава вестта, че е починала баба му. Въпреки че сълзите напират в очите му, той застава на старт. Прави лека катастрофа в първия ден, във втория завършва… След това сезонът и в двата шампионата – Hyundai Racing Trophy и V1 се развиват добре за него и той печели и двете титли. В ралитата се сработва с опитния навигатор Янаки Янакиев и двамата доказаха, че са отличен тандем. Двамата печелят още ралитата „Сливен“ и „Стари столици“ и в края на сезона събират 205 т. срещу с 124 на Дочо Цвятков и Линда Багерова. Всички са щастливи и доволни. Да, ама Гришата като си прави равносметката, признава: „Не, не беше това, което исках. В началото се отпуснах малко. Не бях достатъчно концентриран, мобилизиран, мислех повече за личния си живот. Та затова някои състезания ги подарих на Симеон и Алекс Язов във V1. Преди писта „Дракон“ пък бях в болница на изследвания… Тази година обаче ще е друго! Ще има нов Григор, по-уверен, с по-високи цели.“
Това, другото, дето го гласи Григор Григоров, отново носи името Hyundai Racing Trophy. Ще кара пълен сезон само в този шампионат. Според предварителните планове, пак ще си партнира с Янаки Янакиев като навигатор. Програмата предвижда първи старт в рали „Сибиу“ в Румъния през март, 4 ралита у нас и едно в Сърбия.
Вярно, дори при срещата ни, Гришата ми се видя някак променен, възмъжал, концентриран. Тренира по специален фитнес режим, за да се подготви физически. Казва, че това му е липсвало миналата година. Прави и ментална подготовка, спазва специален хранителен режим, контролира се, навреме ляга, рано става… Колата ще бъде променена с нови спирачки и скоростна кутия, електроника. Ще стане може би 120-130 коня.
Гришата беше и на рали „Монте Карло“ като VIP гост на заводския отбор на Hyundai – HyundaiMotorsport. Питам го какво му е направило впечатление, а той казва: „Никогат не бях виждал Монако. Само на картичка. Беше много интересно, особено самото рали. Неслучайно му се носи славата в цял свят, макар че много от етапите са трудно достъпни за зрителите. Ние гледахме 5 етапа – като гости 4 и на един отидохме сами. Все пак, мога да кажа, че бокса, всъщност базата на Hyundai беше най-големият, сравнен с другите отбори. Не е моторхоум, а цяло хале, в което бяхме и ние – гостите, пилотите и хората от отбора. Вечеряхме заедно с екипа. Малко закъсняхме и Дани Сордо ми бе седнал на мястото. Не съм го изгонил, естествено. Но пък така бях срещу него, а до мен бе навигаторът му Марк Марти и можехме да си бъбрим спокойно. Сордо бе с цялото си семейство. Не мислете, че са извънземни. Е, малко се фукат. Но са и хора. Дори и като пилоти, когато ги гледа човек по скоростните етапи, допускат грешки.“
Гришата поглежда часовника си. Сега е всесия. Нали е 3-и курс в УНСС със специалност „Икономика на туризма“. Извинява се: „Много изпити имам. Знаеш как е – почивни дни, после Монако, а сега – зор. Иска ми се да взема изпитите преди да тръгна за Белмекен.“