Днес се навършиха точно 25 години от дебюта на Михаел Шумахер във Формула 1. На 23 август 1991 г. германецът кара за първи път в Гран при за екипа на Джордан в петъчните тренировки и квалификация, като предизвиква сензация със страхотното си класиране в стартовата решетка – 7-а позиция. В състезанието няма късмет и отпадна рано, но това вече няма значение, тъй като светът на F1 вече знае за него. Днес ще ви върнем към цялата изключително интересна история около дебюта на Шумахер, която публикувахме в брой 155 на списание ClubS1.
Имаше нещо много символично в това – точно Еди Джордан да разкрие пръв пред света, че след края на тазгодишния сезон Михаел Шумахер ще прекрати кариерата си на пилот.
Ирония бе, че точно той бе разбрал новината от реплика на Бърни Екълстън, не къде да е точно преди старта на пистата Спа. Вездесъщият бос му бе подхвърлил, че е жалко как Михаел ще си тръгне от Формула 1 без да е спечелил победа след завръщането си.
По-късно се разбра, че шефът на Формулата бил провел разговор малко по-рано през същия уикенд с Люис Хамилтън и Ники Лауда в моторхоума си. На него в огромна степен Люис е бил убеден, да заеме мястото на седемкратният световен шампион в тима на Мерцедес.
След като Люис съобщи решението си да премине в Бракли се изсипа поток от информация и подробности, за това как е станало всичко, как на Михаел е бил предложен договор още след състезанието в Монако, но той е отказал да го подпише и тогава от Мерцедес се свързали с Хамилтън….
Със сигурност във всички тези подробности имаше много интересна и важна информация, но реалността от това лято бе тази, че независимо от прекрасните отношения на Рос Браун с Михаел и уважението към германеца в Щутгарт, той очевидно бе изиграл своята роля за тима си, а и за цялата Формула 1. Самият той вече е знаел колко е важено привличането на Хамилтън в Мерцедес. Михаел е много отдавна навътре в тънкостите на Формула 1, за да знае точно как Бърни би могъл да убеди Мерцедес да останат в спорта и т.н.
С горчивия си опит от първото си „пенсиониране“ във Ферари през 2006 г. Михаел е бил наясно с цялата ситуация точно както бе и през онова лято преди 6 години. Тогава Лука ди Монтедземоло практически го притисна да си тръгне. Маркизът подписа договор с Кими Райконен за по-голяма сума пари от заплатата на Михаел и му заяви, че или ще кара с финландеца или трябва да си тръгне. Разбира се, всичко стана елегантно, тържествено.
Дадоха му прекрасната служба на нищо правещ консултант, но Михаел бе раздиран отвътре, че напуска твърде млад, без да може да се бори с младите – Алонсо, Кими и другите. Така обаче политическите игри във Ферари постепенно приключиха, защото Лука ди Монтедземоло си върна пълния контрол над всичко. Той реално бе позагубил управлението на собствения си тим, където след огромните успехи на Жан Тод Михаел Шумахер и Рос Браун те бяха станали толкова силни, че му попречиха да ангажира години по-рано Мика Хакинен за съотборник на Михаел, както искаше.
В рамките на кратък период от време от тима си тръгнаха и Тод и Браун, като англичанинът бе много наясно с мислите на Михаел. Затова и не бе нужно много време, за да го убеждава да се върне в спорта с новия проект Мерцедес.
Преди малко повече от 3 години и Бърни Екълстън бе силно заинтересуван Шумахер да се върне в спорта. От него точно си бяха тръгнали големите компании като Тойота, BMW, Хонда, Панасоник и за него бе много важно да запази интереса с голямо име, което да компенсира връщането на спорта към годините на гаражните екипи.
Три години обаче са много време за динамичния свят на Формула 1 и през 2012 г. Михаел отново не бе вече в центъра на вниманието. В основата на този спад на интереса най-голям принос бе липсата на успехи, макар че вероятно, въпреки всичко той отново поне този сезон можеше да спечели състезанието в Монако, където бе над всички в квалификацията. Мерцедес реално бе най-бързия болид на уличната писта, но наказанието от Барселона го прати назад на старта, където имаше грижи с Ромейн Грожан.
Стигна се до 4 октомври, когато Михаел обяви, че слага окончателно край на своята състезателна кариера. Благодари през сълзи на хората от Мерцедес, които някога на Спа с Еди Джордан му бяха дали шанса да започне в F1.
Историята около началото е може не по-малко вълнуваща от края й. Така някак се затваря пълния цикъл от странни съвпадения в легендарната кариара на пилота и се връщаме отново към началото със спомените на един от най-важните хора в екипа на Еди Джордан от онези дни – тийм мениджъра Тревър Фостър.
Всичко започва през лятото на 1991 г. когато съдия в лондонския градски съд вкарва в затвора белгийския пилот от Формула 1 Бертран Гашо. Причината е нападение над шофьора на такси Ерик Корт. След спречкване на Хайт Парк Корнър през декември 1990 г. състезателят пръска със сълзотворен спрей своя опонент. Това средство е забранено във Великобритания. Белгиецът пристига в залата с 22 адвокати, вместо да плати глоба от 1000 паунда и да приключи.
Баща му е високопоставен служител в Европейския съюз, но след като вижда делегацията от юристи, английският съдя е силно ядосан и дава на Гашо присъда от 6 месеца затвор за притежаване на спрея и 18 за нападение!
Пилотът лежи в затвора само два от тях и след това печели обжалването, но мястото на Бертран в предстоящата Гран при на Белгия е празно.
Първоначално Еди Джордан мисли да ангажира опитният и сигурен швед Стефан Йохансон. Но Вили Вебер, който е мениджър на Шумахер разбира за открилата се възможност и убеждава хората от Мерцедес, че това е отлична възможност да изпитат 22-годишният пилот, който прави отлично впечатление с карането си в световния шампионат за издръжливост, където компанията отново участва със собствен тим, за първи път след 1955 г. когато е напуснала спорта след ужасната катастрофа на Льо Ман.
В Щутгарт обмислят евентуално връщане и във Формула 1, но все още са твърде предпазливи. Вили обаче знае чудесно целия план и прави бързи връзки между Англия, Германия и Швейцария, където е разположен самия тим, воден от Петер Заубер. Еди Джордан иска да получи $450 000 от Мерцедес, за ангажирането на младия германец, но в крайна сметка сделката е за 150 000…
Ситуацията се развива изключително бързо.
– Всичко стана изключително бързо за по-малко от две седмиците след ситуацията с Бертран – разказва Тревър Фостър. – Беше задължително Михаел да направи някакъв тест, защото никога до тогава той не бе карал кола от Формула 1. Така той дойде в хангар 21 на стария Силвърстоун и ние направихме седалка за него и подготвихме южната конфигурация на пистата за теста на следващия ден. Той беше много релаксиран, много спокоен, нямаше проблем с нищо. Неговият мениджър Вили Вебер също дойде с него.
Причината Еди да се съгласи да пусне Шумахер са единствено парите. Макар и добре представящ се тимът му е много зле с парите, а обещаните 150 000 долара съвсем не са малко. Куриозно е обаче, че ирландецът до ден днешен твърди, че не е получил нито цент от тях…
Спортният директор на Мерцедес от онези години Йохен Неерпаш твърди, че компанитята е била само гарант по сделката, че тимът на Петер Заубер е трябвало да даде парите, след като й е бил намерен спонсор.
Само 17 дни по-късно, все пак Еди получава 125 000 долара като компенсация, че след дълги спорове и напрежение все пак пуска Шумахер да кара в Бенетон и взима Роберто Морено да го завени в кокпита. Индиректно е бонунсиран и от Бърни Екълстън, който му осигурява договор за перспективните двигатели Ямаха…
– По това време от сезона нашите финансии бяха много, много изтънели – спомя си още Фостър и продължава с разказа си за притесненията да дадат скъп болид на пилот, който няма опит: – Нямаше защита от претоварване на двигателя при сваляне на предавките надолу и ние бяхме параноични на тази тема. На състезание се нуждаехме от най-малко 3, 4 двигателя за двете коли и ако моторът ни в колата бъдеше претоварен, това щеше да значи, че трябваше да извадим нови 30 000 паунда, за да купи нов от Косуърт, а ние ги нямахме. Идеята беше да направи само един лек шейкдаун, за да се запознае със управлението и системите. Камионът ни вече тръгнал за Спа с резервната кола и тази на Андреа (Де Чезарис), а за този бяхме подготвили ван и трейлър. Запалихме колата и той тръгна и веднага се почувства добре в нея. Малко перна шикана пред питовете и леко се хлъзна, но беше много балансирано хлъзване, имаше пълен контрол.
Въпреки всички предупреждения от тима много да внимава с двигателя, да не го претовари и да пази всичко, Михаел записва най-доброто време с кола на Джордан на въпросната конфигурацията само след 4 пълни обиколки!
В онези дни Михаел още не говори добре английски и конструкторът Гари Андерсън комуникира с Вили Вебер, който излиза на пистата, за да прибере пилота в бокса, защото, както казва Андерсън, това е състезателната му кола и двигател и те няма да могат да бъдат сменени!
Фостърс пък разказа, че молят Вили да успокои пилота си. Вили обаче им казва, че Михаел не може да разбере какъв е проблемът и защо го спират, когато всичко е наред и е под пълен контрол.
– После се върна на пистата и направи още 10 – 15 обиколки. Всичко вървеше по план във времето с единствения чифт гуми, които използвахме – продължава Фостър. – Направи само няколко уточнения на настройките на колата, позицията на седалката и педалите и т.н. и тя беше готова за Спа. От днешна гледна точка, може би някои от нещата, които му казах тогава са били прекалени, но в края на краищата за нас той беше един рисков пилот от Формула 3, като всички останали. Малко по-късно разбрахме, че е нещо специално.
Че Михаел е нещо специално става ясно още с пристигането на Спа в края на същата седмица. Макар пистата е доста близо до дома му в Керпен, истината е, че той никога не е карал на тази писта преди идването си за своя дебют във Формула 1. В същото време неговият съотборник Андреа де Чезарис, който е с 10 години по-голям има сериозен опит и прави силно впечатление на тази писта с Алфа Ромео през 1983 г.
Фостърс обещава на Михаел, че Андреа ще му покаже пистата в четвъртък, но италианецът, който е син на шефа на Марлборо в Италия, е много зает да преговаря през почти целия ден с Еди Ърайн за новия си договор.
Михаел пристига с личния си автомобил. В багажника си кара велосипед. Качва се него и прави две обиколки, които са първите и единствените, които изобщо е правил на Спа, нищо че Вили Вебер е обяснял преди това друго. Същата вечер договърт на пилота е уточнен напълно но така и не е подписан. На следващата сутрин са първите тренировки и в тях Михаел е толкова бърз колкото и Де Чезарас, ако не и по-бърз.
Фостърс обаче е все така притеснен за техниката и пита Михаел няколко пъти дали не прехвърля ограничителя на оборотите.
– Не, не няма проблем, под ограничителя съм, не съм над него – отговаря Михаел.
В петък Михаел записва осмо време. Той е с 5 позиции пред съотборника си и това прави впечатление, но следващия ден е истинска сензация. Андеа не е доволен от колата си и взима резервния болид. Теч на вода налага пък смяна на двигателя в колата на Шумахер и 25 минути преди края на квалификацията той сяда в автомобила на Андреа.
– Каза, че педалите и коланите са добре и се оказа много по-бърз отколкото със своята кола и отколкото бе Андреа – разказва още Фостър. – Класира се седми на старта, а Андреа бе 11-ти на 0,7 сек!
Вечерта в тима на Джордан е претъкано, от тима организират брифинг с пилотите си. На него италианецът говори много, Михаел – малко. Андреа се оплаква от нервност на 191 в Пулон, където трябвало да намалява, за да успокои автомобила. Известният английски журналист Дейвид Тримейн пита Михаел Шумахер за неговото впечатление и получава следния отговор:
– Не беше проблем. И при мен беше същото, но след 3 обиколки започнах да минавам на 6-та и спирах преди това с левия крак, всичко се успокои.
Следващият проблем, който Де Чезарис описва е преминаването през Бланшимо, където настилката била много неравна. Михаел отново лежерно обяснява, че при пълна газ колата се стабилизирала и секторът се преодолявал по-леко. Не случайно Михаел е с време в топ 3 в този сектор от началото на уикенда.
В неделя сутринта в онези години има загрявка. На нея Михаел е четвърти зад звездите на Уилямс Рикардо Патрезе, Найджъл Менсъл и Аертън Сена с неговия Макларън! Михаел е само на двете десети зад бразилеца, който също коментира, че очевидно Михаел е свършил много добра работа и постигнатото седмо място на старта е нещо специално.
– Не знам още много за неговия опит – допълва Аертон, който не предполага, че всъщност 22-годишният германец няма никакъв на Спа.
На старта Михаел тръгва отлично и до Сурс се опитва да се бори за четвърто място с Герхард Бергер с втория Макларън, но съединителят му превърта и всичко свършва…
От Джордан обясняват, че двигателят Косуърт не може да се комбинира с тридисков съединител, защото това товари много коляновия вал и ползват двудисков, който обаче е много крехък и се претоварва, когато колата е с пълен резервоар. Особено при бърза смяна на предавките опасността от превъртане е много голяма и Шумахер открива това на загрявката сутринта, когато тренира стартове.
За състезанието му монтират чисто нов съединител, но той не издържа.
– Заради характера на пистата, той (Михаел) направи няколко проби на старт в загряващата обиколка и когато бе същинския беше много агресивен – продължава Фостър със своята история на събитията. – Излетя от линията като ракета, но после натисна и отпусна съединителя и той не издържа, беше от неопитност и след 3 пробни старта.
Еди Джордан донесе на Спа миналата година и подари на Михаел същия съединител, като онзи, който някога го предаде. Това подарък на Еди по-случай 20-ата годишнина от началото на състезателната кариера на Шумахер.
Тази година, малко преди да разгласи, че нещата са ясни и Хамилтън ще го замени в Мерцесес – хитрият ирландец, някога служител в банка предложи на Михаел да му прораде и колата, с която германецът дебютира и започна всичко…
