В световния рали шампионат оцеляват само най-силните. Амбицията не винаги е достатъчна, за да успееш в една от най-тежките и оспорвани вериги от състезания в автомобилния спорт.
Понякога обаче талантът на определен пилот е толкова ярък, че дори и без задължителния опит се пробива. Затова решихме да ви разкажем за младата надежда на Ситроен и изобщо веригата WRC – Себастиен Льоб.
Французинът вече има репутация на твърд състезател, способен да побеждава, а е още твърдe “пресен” за тези състезания, където шампионите често са около четиридесетте.
Вече не само запалянковците, но и специалистите му предричат блестящо бъдеще и световни титли.
Себастиен Льоб обожава спорта от дете. Преди да стане пилот обаче той се състезавал като гимнастик! Тъй като притежава истински спортен дух, печели и няколко шампионата на Франция за юноши в този спорт. Скоростта обаче е истинската му любов и той търси всякакъв начин да се занимава с движещи се състезателни машини. Съседите му в Оберхофен все още си спомнят шума от импровизираните му състезания с мотори с приятели в юношеските години.
Едва през 1995 г. обаче Себастиен окончателно скъсва с гимнастиката и тръгва твърдо по ралитата. Записва се за рали Жън Пежо и се представя много силно. Това е състезание за млади пилоти, финансирано от фирмата. Победителят в тази надпревара получава като награда Пежо 106, с което да се състезава през следващия сезон. От пилотите се иска символична такса от 15 евро. За негово съжаление обаче той завършва втори.
През същото лято Себ завършва образованието си и се дипломира като електротехник. Започва и работа, която нормално не му носи чак толкова пари, че да се финансира сам. Съседите обаче го окуражават да се пробва и се бори – дано най-после махалата утихне!
В Жън Пежо Себ наистина прави силно впечатление, както и най-бързата обиколка и това му отваря някои врати.
1996 г. е нещо като първи опит за цялостен рали сезон, но не успява да кара много. Въпреки това продължава да мечтае за истинските ралита. Най-големият проблем, както винаги, са парите.
За да ги набави той се среща с представители на организацията Ambition Sport Auto. Те оказват подкрепа на млади и талантливи пилоти. В асоциацията явно смятат, че досегашното му представяне съвсем не е плод единствено на късмет и Льоб получава подкрепата им. Така за сезон 1997 г. той се урежда с Пежо 106 Рали 1300.
Льоб не участва във всички надпревари от тези серии (пак заради липса на средства), но завършва осми в крайното класиране.
Най-важният резултатът обаче е друг – Себастиен е забелязан и в края на 1997 г. е избран за “най-обещаващ пилот на годината” от списание “Ешампан”. С огромно удоволствие приятелите му споменават, че тази награда са печелили преди него Франсоа Делкур и Дидие Ориол в началото на кариерите си.
През 1998 г. Льоб вече участва в Ситроен Саксо Кит Кар Трофи.
Заедно с навигатора си Елена печели първа победа Вал Д‘Агу. Въпреки че двамата успяват да завършат три състезания, в крайното класиране са шести! През 1999 г. продължава участието си в сериите със Ситроен Саксо и този път триумфира с трофея.
Следващият сезон е пробивът на Льоб – по принцип се състезава във френски серии, но участва и в два кръга от световния рали шампионат. Сменя колите за различните шампионати и кара Саксо VTS, Саксо Кит Кар, Макси Меган, Корола WRC и Ксара Кит Кар!
През 2001 г. Себстиен вече е официален пилот на Ситроен и кара за компанията във френския шампионат с Ксара Кит Кар. След едва четири години опит в ралитата французинът е на крачка от заветната си мечта – световния шампионат. Тази цел е постигната през 2002 г.
Ледено студен – така определят Льоб хората, които го познават и го гледат да се състезава. Някои дори стигат по-далеч – в профила му в официалния Интернет сайт на световния рали шампионат пише, че е достатъчно хладнокръвен, за да спечели световна война!
През 2002 г., дебютният му сезон, той печели два старта, но едната победа (в рали Монте Карло) му е отнета, след като е дисквалифициран заради съмнителна разправия за използване на гумите.
Самият Себастиен не изпада във възторг от впечатляващото си постижение. Въпреки това пилотът признава, че може външно да изглежда свръхспокоен, но това въобще не означава, че и отвътре се чувства така. Хората от екипа му го харесват и обичат, защото освен добър състезател, Льоб е и прекрасна компания…
