От Светлана Семеонова,
Снимки: личен семеен архив, пресслужба BMW, Getty Images Shell,
Arthur Thill ATP Sportnews Luxemburg
“Мили Боже! Това момчето е тигър!” Така английската легенда – коментарът Мърей Уокър изравяза емоцията си пред милионната си аудитория, когато Хуан Пабло Монтоя изпреварва Михаел Шумахер в Гран при на Бразилия 2001 г. и се превърна в звезда за един нищожен миг.
От тогава досега “тигърът” не пропуска случай да покаже зъбите си.
В кариерата му имаше добри и лоши моменти, един от които определено изживява сега в Уилямс, където нещата не вървят особено добре. Честен и прям както винаги, Хуан не крие проблемите и меко отбелязва, че колата просто не е бърза. Всичко това обаче се вижда и на телевизионните екрани.
А вместо еднообразието на стандартните въпроси към пилота, превърнал се в център на внимание у нас, търся обяснение за магнетизма на Монтоя с един доста по-възрастен човек, застанал често в дъното на бокса и съсредоточено гледащ, какво става на екрана – архитект Пабло Монтоя, бащата на пилота. Срещата ни се урежда дълго от Монако за уикенда в Германия.
Интересно ми е как синът на колумбийски архитект стигна до върхът и кой е всъщност самият Дон Монтоя.
– Роден съм в Кали, Колумбия. Това е третият по големина град в страната ни, но когато съм бил само на няколко месеца родителите ми са напуснали и са се преместили в столицата Богота, така че никога не съм живял там. Учих основно в швейцарски колеж. Съществуваше възможност за хора като мен, родени в Колумбия, да учат там. После завърших архитектура и работих в тази област повече от 25 г. През целия си живот обаче съм обичал автомобилните състезанията. Започнах да карам картове много късно. Баща ми не искаше и да чуе за това. На практика първото ми състезание беше малко след като се ожених – бях на 29-30 г.
Както често става в живота Пабло обаче запалва своите деца по колите.
Той има две дъщери и две момчета. Хуан Пабло е втори по ред дете и разбирам, че още като съвсем малък вече е “участнил” в състезание.
– Когато Хуан Пабло се роди, аз още се състезавах. Беше на около три месеца, когато го заведохме на първото му състезание. Аз спечелих, взех го на коленете си и си направих парадната обиколка с него. След това всеки път, когато отивахме на такова място Хуан Пабло винаги искаше да прави обиколки с мен.
Бензинът наистина е в кръвта на колумбиеца. Баща му насърчава увлечението, появило се толкова рано и с нескривано вълнение си спомня за първите стъпки на сина си към автомобилизма.
– На две години получи от мен първия си малък карт, на пет вече се качи на истински. Сега най-малките серии в този клас се наричат baby-kart или кадет-карт, в Колумбия е категория “инфантиле” и той започна там да се състезава. Продължи с картинга общо 11 години.
Още на пет години Хуан Пабло вече е шампион в детските картинг серии в родината си и очевидно проявява огромен талант. Всички усилия – и неговите, и на баща му – са насочени към развитието му именно в тази област. Дори подаръците са “тематични”:
– Винаги се е интересувал от коли. Първата играчка, която му купих, беше малък автомобил – разказва Пабло. – Още нямаше годинка и не можеше да ходи, но обожаваше количката, непрекъснато се опитваше да се качи в нея и да кара. В крайна сметка се научи, така че преди да се научи да ходи, караше.
След това за една Коледа му взех автомобил с батерия, която се зарежда. Съпругата ми и аз бяхме развълнувани как ще приеме подаръка, тъй като непрекъснато се разхождаше с някаква кола в ръцете си. Сутринта на Коледа го сложихме в автомобила, но се оказа, че той е доста бавен и Хуан Пабло въобще не го хареса! Никога повече не го погледна.
Пабло продължава да се връща назад в годините. Знае наизуст кариерата на сина си. Изпитва известни затруднения, опитвайки се да се сети за имената на някои от отборите, в които Хуан Пабло се е състезавал, но за сметка на това с невероятна точност си спомня колко надпревари е спечелил синът му или как е загубил шампионат с разлика от една точка.
– След картинга отиде във Формула Рено в Колумбия. После се преместихме в Северна Америка, в училището за пилоти на Скип Барбър. Той завърши трети в шампионата, спечели първото си състезание при Барбър. След това пак се преместихме в друг клас Формула, за малко по-големи.
През 1995 г. Хуан Пабло вече се състезава в Европа. Семейството му живее в Маями, но това не пречи на Пабло да продължи да наблюдава кариерата му и да взима дейно участие в изграждането на днешния топ пилот. Началото на историята с Формула 1 е още от годините в по-малките серии и се оказва безкрайно интересно:
– Отидохме при Хелмут Марко, в тима на Фортек. Малко живяхме в Австрия, загуби шампионата с една точка. Точно в тази година (1996 г. – б.р.) му се обадиха от Уилямс. Те изпробваха различни пилоти, които могат да използват в бъдеще. Тестът се състоя в Барселона – бяха двама французи, един бразилец и Хуан Пабло. Той беше 1,5 секунди по-бърз от останалите.
Взеха Хуан Пабло за тест пилот, но не искаха той да спира да се състезава и платиха за сезона му във Формула 3000. Отиде в Супер Нова и спечели шампионата. След това очаквахме да влезе във Формула 1.
При толкова очевиден талант – нищо изненадващо. С истинска изненада обаче разбирам, че нещо съвсем различно от липса на спонсори или нещо подобно (както твърде често се случва през последните години) е попречило на Хуан да направи поредната стъпка нагоре още през 1999 г.:
– Тогава Ралф Шумахер вече се състезаваше и Михаел (Шумахер – б.р.), когато видя, че има място в Уилямс, атакува спонсорите. По онова време мнозинството спонсори на Уилямс бяха немски и Михаел натисна за брат си да влезе във Формула 1 вместо Хуан Пабло. Това беше много труден момент за нас. Помолихме Франк да ни пусне да си намерим друг екип в F1 (защото вече имахме доста предложения), но той не го направи.
Наистина сложно положение, но пък Сър Франк вече десетилетия наред е известен с таланта си да открива добри състезатели. Не е и човек, който ще изпусне толкова бърз състезател, затова намира друг начин да запази договора си с него и в същото време да не го спира от състезания.
– Франк направи тест на Занарди заедно с Хуан Пабло, в един и същи ден, на който покани Чип Ганаси, защото искаше не толкова да види бързината на Занарди, колкото да покаже какво може Хуан Пабло – да ги убеди да го вземат в Америка преди да си го прибере обратно. Хуан беше с две секунди по-бърз от Занарди и всички бяха наистина впечатлени, защото Алекс бе непобедим, поне в Америка. Така Хуан Пабло замина за САЩ, а Франк вече имаше договор със Занарди.
Огорчението от пропуснатия шанс за място във Формула 1 постепенно отминава. Годините в САЩ са едни от най-хубавите за Монтоя и баща му.
– Ходех на всички състезания, когато Хуан Пабло се състезаваше в Америка. Живеем в Америка и беше много по-лесно. С Формула 1 ситуацията е значително по-сложна. Посещавам само половината стартове. Вече не толкова за подкрепа, Хуан Пабло е много зрял пилот.
От подкрепа се нуждае Федерико, по-малкия барт, който също сега навлиза в състезанията и бе на Нюрбургринг като пилот в сериите ADAC BMW.
Двамата са много близки, всеки ден се чуват по телефона, Хуан помага и се надява един да има и братя Монтоя във Формура 1.
– Федерико се вдъхнови от Хуан Пабло, но започна да се състезава на доста години – продължава бащата. – Той обичаше футбола повече от автомобилизма, но …
