От: Йордан Севов
Снимки: Arthur Thill – АTP Sportnews Luxembourg
Годината бе 1994. Кабелната телевизия в България тъкмо бе започнала да навлиза. След като бях открил, че има програми различни от Канал 1 с любопитство “сърфирах в ефира”, търсейки нещо което да ме заинтригува.
Беше неделя около обед и определено бях отегчен. И изведнъж попаднах на RTL, където Кай Ебел интервюираше Михаел Шумахер и го разпитваше за очакванията му за предстоящото Гран при на Монако. Бяха минали едва няколко дни от трагичните събития на Имола и от немската телевизия бяха решили да покажат един от първите проблясъци на Сена във Формула 1, а именно състезанието в Монако през 1984 г. Но колкото и магнетична личност да бе бразилецът вниманието ми, дали по вина на оператора или заради нещо друго, се съсредоточи върху боядисания в черно и златно Лотус на италианеца Елио де Анджелис.
Може би самото име ми направи впечатление, освен може би най-красивата кола в решетката. Доколкото си спомням Елио завърши шести, но това не ме интересуваше. Бях открил един интригуващ пилот, който въпреки че никога не бе ставал шампион, е бил един от най-бързите във Формула 1, поне така твърдяха коментаторите.
Но това изглежда не бе всичко за него. Както разбрах в последствие изглеждащия като манекен състезател е бил и един от блестящите последователите на Джеймс Хънт – по-фин, но пак бохем, който освен насладата от спорт не се е отказвал и от другите прекрасни мигове в живота.
Със съжаление открих обаче, че той отдавна не е между живите.
Сена преминава от Толеман в Лотус през следващата 1985 г.
Елио обаче остава конкурентно способен почти до края на сезона. Печели състезанието на Имола след като Прост е дисквалифициран, взима и полпозишън в Канада. Но скоро става ясно -.звездата на Лотус в бъдеще ще бъде бразилец, а не италианец. Сена не иска да се конкурира и предпочита съотборник да му бъде по-неопитния Джони Дъмфрис.
Елио си отива от екипа, но остава много популярен, защото не само е чудесен състезател, но и изключително приятен и сърцат.
През същата 1985 г. той посещава например Найджъл Менсъл в болницата в Марсилия, след зверската катастрофа на британеца на Пол Рикар. Както самия Менсъл по-късно пише в биографичната си книга, “Де Анджелис бе един от малкото ми колеги, които се сетиха за мен след този удар”.
Много от пилотите по онова време пък си спомнят с тъга прочутия концерт на пиано, който Елио изнася в хотела по време на стачката на пилотите през 1982 г. Той е от доста изискано семейство и притежава маниери и грация, с които не се разделя до края на живота си. Възпитание, наследено от благородническото семейство, от което той произлиза.
Италианецът успява да докажe на пистата на всички съмняващи се, че мястото му във Формула 1 е спечелено с таланта и собствените му усилия, а не с парите на фамилията. Нещо заслужаващо определено голямо уважение.
Елио никога не показва своето богатство. Неговото богатство са няколкото езика, които владее перфектно, неговата интелигентност и неговото високо образование и култура.
През 1977 г. той печели Формула 3 в Италия и се изкачва бързо в европейската F2, в отбора на Минарди-Ферари, където пък попада под зоркия погледна Енцо Ферари. Заедно с Еди Чийвър, той е поканен да подпише предварителен договор с Ферари за Формула 1.
За разлика от Еди, Елио подписва.
Ники Лауда си отива от тима. С Карлос Рьотеман има доста проблеми. Няколко месеца по-късно обаче, Елио осъзнава че този ход определено е бил погрешен. Повтарят му непрекъснато, че мястото на Жил Вилньов в никакъв случай не е сигурно.
Тества неколкократно F1 болида, но това е всичко. Жил остава, а Елио напуска Ферари и започва състезателната 1978 г. в тима на Марч, състезаващ се в Формула 2. След успешния си сезон там обаче попада в полезрението на Кен Тирел. Прочутият “дървар” подписва с младия италианец, но с наближаване на началото на сезон 1979 плановете на тима се променят, защото екипа влиза в серия от комбинации със спонсорите.
Попадал в капана на договорите, Елио успява благодарение на …