От Светлана Симеонова,
Началото на сезона бе изпълнено със страшно много очакване – очакване за промяна, за успех на Уилямс, Рено, или Макларън.
Общото мнение бе, че те са готови да победят Михаел Шумахер и Ферари, да настъпи смяна на върха. Там трябваше да се изкачи новото поколение пилоти – Кими Райконен, Фернандо Алонсо, Хуан Монтоя, да изгреят и младите таланти – Кристиян Клийн, Тимо Глок и т.н.
Реалността се оказа друга – Скудерията отново се състезава сама със себе си, а останалите се борят и на места дори успяват да ги докачат.
Но все пак съществува състезание и то много оспорвано и дори вътре в отборите за позиция в едно ново бъдеще и следващото изравнено първенство.
Идеята за подобно сравнение на представянето на двамата пилоти на един тим през настоящия сезон, за тяхното развитие ми хрумна, докато гледах състезателите да отиват на пилотския брифинг в Нюрбургринг още през юни. Дотогава не бях обръщала внимание на нещо толкова банално. Малко по-внимателното наблюдение обаче открои крайно интересна тенденция: състезателите отиваха по двама, по екипи. А, аз може би забелязах това поради факта, че бях точно срещу моторхоумите на Уилямс, където бе единственото изключение. Докато Ралф Шумахер разговаряше с механиците в този на BMW, Хуан Пабло Монтоя висеше на стълбата пред другия и наблюдаваше колегите си. Не особено приятелските отношения помежду им са известни отдавна, но наблюдавайки старанието, с което всеки от тях пренебрегваше присъствието на съотборника си (намиращ се на три-четири крачки) се запитах кой наистина е по-добрият днес, с тази кола на Уилямс, в тази фаза на кариерата им.
На подобен въпрос, най-добре отговаря статистиката – съпоставянето на квалификационните времена и постиженията (най-бързи обиколки, завършени състезания и т.н.) и започнах да събирам цифрите.
Във Ферари ситуацията е ясна: Михаел Шумахер доминира по всички показатели. Чисто статистически обаче се оказа, че изоставането на Рубенс Барикело от коронования му съотборник не е чак толкова голямо, колкото може би доста хора очакват. Световният шампион е средно с 0,379 секунди по-бърз от бразилеца в квалификациите. В надпреварите разликата е 0,449 сек. Едва ли някой се съмнява, че Шумахер е по-добър от Барикело, но е важна и тенденцията. През последните месеци бразилецът пак се доближи до времената на шампиона, като свикна пак да спира с левия крак, а и наистина опозна колата. Германецът обаче остава все така несравним по отношение цялостното възприемане на ситуацията на трасето, независимо дали става дума за бърз квалификационен тур или състезание. Най-силната му страна е постоянството – той може да прави безкрайно поредица еднакво добри обиколки, което (въпреки допускането на грешки от време на време) е невероятен коз срещу противниците му.
При положение, че разполага и с най-бързия автомобил, за Михаел не остава много освен реално да доказва бързината си на пистата и точно поради всичко това е по-бърз точно в състезанията.
Барикело има “проблясъци”. През първата половина на настоящия сезон обаче по-доброто му представяне спрямо това на съотборника му е в квалификация. В състезанията като цяло бразилецът остана далеч от Михаел и единствената му “победа” спрямо немеца бе в Монако, където Шумахер отпадна заради катастрофата с Монтоя. Това носи и единственото му предимство – процентът на издръжливост на Рубенс е 100 до немската Гран при.
Уилямс бяха сочени за фаворити, но …
