От Иван Тенчев
Успехът, който Кими Райконен постигна в британската Гран при – първата позиция на старата и най-вече невероятната му скорост в състезанието се коментираха активно и в първите дни на Хокенхайм. Още с пристигането ни в четвъртък, в хотел на 15 мин от пистата попаднах на група колеги, които анализираха представянето на колата и подобренията в нея.
Ден по-късно в “сградата” на Макларън, в падока, атмосферата нямаше нищо общо с тъжната гледка на Имола. Там в неделя обядвах почти сам в подтискаща, студена тишина.
Приятели от тима, както и сред настоящите и бивши спонсори разкриха постепенно една наистина твърде любопитна картина за промяната.
Ние в ClubF1 отдавна написахме например, че задната ос на Макларън MP4-19B е силно изменена спрямо тази в досегашния модел, но сега разбирам в детайли, точно за какво става дума, и започвам от там.
Оказва се, че в интензивната си работа през тази зима Мишлен са направили предните си гуми наистина изключително добри – чудесен грип в голям диапазон от температури. В същото време обаче задните гуми на французите при същите температури с предните не са давали същото сцепление.
Бях прочел още преди Монако, че от тимове на френския производител малко се оплакват от това, че били разработени 16 модела нови предни гуми и само 8 задни. Сега нещата се наместват ясно.
Наистина в стремежа си да направят колите по-бързи и леки за каране французите са създали още по-добри предни гуми и вече почти никой не се оплакваше този сезон от трудности при влизането в завоите.
В същото време обаче задните гуми се превърнаха в обект на внимание и грижи, а при Макларън и в проблем, от които произтича в голяма степен липсата на бързина в началото на шампионата.
Макларън МР4-19 бе конструиран на базата на миналогодишния много амбициозен проект – 18, който обаче след провала си в краш-тестовете и забраната за тестове през лятото така и не можа да участва в състезания.
Осемнайската бе направена с по-голям резервоар от останалите нови проекти. Той бе колкото е при 17D, с която се състезаваше тима – модел 2002. В 18 бе запазен този параметър, защото се очакваше връщане на правилата за квалификациите от времето преди излизането в една обиколка, но това не стана.
Като цяло центърът на тежестта бе изместен назад. Това решение бе въведено с идването на гумите с канали, за чиято работа е по-добро, но при Макларън големият резервоар направи нещата прекалени.
Новите правила и запазването на квалификациите бяха приети в края на година и да създаде нова кола, с по-малък резервоар, тимът не бе в състояние. Това щеше да означава пълна преработка на всичко, а три коли за една година са много дори за Макларън.
Ферари скъсиха и междуосовото разстояние и резервоара си и това им даде част от предимството сега, спрямо нелеката 2003 г.
Стрелата, която се появи през ноември първа на пистата, ликвидира слабостите в здравината на революционния модел и изглеждаше добра, но се оказва, че добрите резултати са били постигнати на студени писти след много дълги и продължителни настройки.
После в Австралия, Малайзия и Бахрейн на топлото нещата изглеждаха различно, защото при отпимална температура в задните гуми предните прегряваха, а при добре работещи предни гуми, задните оставаха студени. Останалите екипи на Мишлен се справиха. Със скоростна си кутия с карбонов корпус и тегло от само 30 кг. срещу 40 – 45 при другите БАР лесно се адаптираше с …
