Марката Додж е нещо като Макдоналдc или Кока-Кола. Носи мириса на пътуваща Америка, усещането за забързаност, големина и свобода.
За разлика от тях, Додж не е така добре познат в “останалия свят”, но, изглежда, и това скоро ще се промени.
На голяма пресконференция в Лондон миналия месец бе обявено, че от следващата пролет Додж стартира продажбите си в Европа.
Това ще стане с един специален модел, по-малък по размери от американските и с цена от едва 15 000 евро.
Дизайнът му съчетава стандартите в модата днес с традициите на Додж – огромен хромиран кръст на радиатора, мощни фарове.
Колата бе показана като концепция под името Калибър и ме впечатли колкото със здравото си излъчване, толкова и с цената си.
Моделът блестеше върху 19-цоловите си лети джанти и е нещо средно между модерен SUV и хечбек.
Американски, но не съвсем.
Представянето бе в една от залите на хотел “Мароит” на лондонския Хийтроу и ни бе разяснено, че колата ще споделя общи двигатели с Мицубиши, ще ползва вероятно технологии от Мерцедес-Бенц, но ще се произвежда изцяло в Америка, а евтиният долар обуславя и цената й.
Калибър е с дължина 4,41 м и ширина 1,74 м. Приблизително размерите на Пежо 307 при по-голяма височина.
В интериора се набиват на очи хромът и солидността на изпълнението.
Мисля си, че колата със сигурност ще се хареса на хората, които обичат по-впечатляващите, твърди форми и искат другите да се отстранят светкавично от пътя им. Все характеристики, типични за марка, чиято емблема е овен, а мотото звучи като “Хвани живота за рогата”.
Набързо прехвърлям и останалата информация, че ще има изпълнения със задвижване само на предните колела и 4Х4.
Впускам се по-дълбоко в темата. Мисля за това на какво разчита Даймлер Крайслер с лансирането на още една марка на европейския пазар, след като още Крайслер трудно пробива.
Цифрите, че Додж продава почти 1,5 млн. коли в Америка, че всъщност е гръбнакът на успехите на Крайслер и че дори цената ще е така добра, не ми се струват съвсем достатъчни.
Във фоайето на хотела е изложена неголяма експозиция за историята на Додж, за успехите в момента и чак когато разглеждам всичко и се връщам към моите спомени, откривам силни основания за щатския оптимизъм.
За мен Додж е свързан с две неща: със супермоделите Вайпър и с Чарджър. Бях в завода на Вайпър точно преди една година и познавам добре последния суперавтомобил на спортна Америка – двигател V10, 500 к.с., умопомрачаващо движение, без много електроника и безопасност.
Чарджър пък е един от любимите ми модели в любимата епоха – края на 60-те години – много силен, много красив. Дори и само тези две коли изразяват добре характера на марката и една традиция, която би могла да има успех и в Европа. Всъщност обаче Додж съвсем не е само това – спортни, силни модели. Компанията е много стара, с добри традиции, позната и с камионите си от следвоенните години, с първите си ванове и дори с модела Талбот, станал автомобил на годината в Европа, както и с последните пикапи Рам, които имат същия V10 като Вайпър.
Като събирам всичко, си мисля, че наистина подобна марка в Европа няма, а дори и само това е напълно достатъчно американският филиал на DC да се пробва да попробие още малко от изток на Атлатика.