Току-що завърнал се от Сърбия, Димитър Илиев бе на Пловдивския панаир, за да участва в специалния ден на спонсорите си от Емвеко и USAG. Броени дни преди това пилотът спечели общо за четвърти път Ю рали. Сега Митко гледа към оставащите два кръга от европейския рали шампионат. Той отдели от времето си преди пресконференцията на Емвеко, за да разкаже специално пред Club F1 за очакванията и подготовката си за стартовете в Гърция и Франция. Върна се и малко назад, разяснявайки спорните обстоятелства около контестацията подадена срещу автомобила му по време на рали България. Не на последно по важност място пилотът сподели част от плановете си за следващия сезон.
-Предстои ти участие в последните два кръга от европейския рали шампионат в Гърция и във Франция. Какви са очакванията ти, свързани с тези надпревари?
–Много ми е интересно състезанието в Гърция поради две причини. Първо, защото е съвсем ново трасе, в друга част на страната – на полуостров Халкидики. И второ, тъй като за първи път ще участвам в смесено рали. Казвам смесено, защото през първия ден се кара на асфалт, а през втория – на макадам. Между двата дни автомобилът се нуждае от специална подготовка и преработка. Това е нещо съвсем ново за нас – за отбора и за мен лично. Миналата година спечелих кръга в Гърция. Беше същото рали, но тогава се провеждаше в Патра. Географски погледнато е доста далеч от Халкидики и няма абсолютно нищо общо между двете състезания. Тази година конкуренцията ще бъде много по-силна и мисля, че изобщо няма да ни е лесно да се преборим. Въпреки това съм оптимист и смятам, че в нашия екип всички сме изключително силно мотивирани да направим най-доброто, на което сме способни. Искрено се надявам то да бъде наистина значимо.
-А за Франция?
–Във Франция ще бъде с една идея по-трудно. Причините са няколко. На първо място, защото френският шампионат е много силен и там ще карат всички пилоти, участващи в него. Имам предвид, че освен онези, които по принцип са заявени за европейския шампионат ще има и много други силни състезатели и отбори. Все пак Франция е една от държавите с най-добре развит автомобилен спорт и с най-много опит в тази сфера. Мисля, че Италия е една крачка пред тях, след това е Франция. Но определено там ще е трудно, много трудно.
-А как се подготви специално за тези кръгове?
–Няма нищо по-специално. Независимо какво е състезанието – дали е европейско, дали е най-малкото българско състезание – ние се готвим винаги по един и същи начин. С много сериозна ревизия на колата и с тренировките, за които ни дава възможност регламентът. Няма нищо по-специално.
-Кой очакваш да е най-силният ти конкурент или те са няколко?
–Все още не е излязъл официалният предстартов списък. Но аз горе-долу имам представа кои пилоти и екипи ще участват. Мисля, че ще има трима или четирима човека, които ще бъдат много бързи там. Ако трябва да спомена имена, според мен това ще бъдат Ренато Траваля, Гарсия Охеда и още няколко. Действително ще бъде много тежко състезание.
-Ако погледнем към българския рали шампионат, голяма част от специалистите те определят като безапелационен победител, като най-силния ни пилот с най-добре подготвения автомобил. Погледнато отвътре обаче нещата сигурно далеч не са толкова гладки, колкото изглеждат. Какви са трудностите ти, какви са най-големите ти притеснения?
-Те са невероятно много. Като всяка една друга дейност, независимо каква е тя, и нашата може да се оприличи на система. В нея всички компоненти трябва да са сработени и да действат перфектно. Само в едно от звената да има пропуск, всичко останало се пропуква и отива на кино. Притеснения има изключително много. Но в крайна сметка аз винаги съм бил воден от една поговорка: Господ обича смелите! Трябва човек да обича да рискува и да върви напред, иначе няма развитие.
-Точно от какво естество са трудностите?
–Те са ужасно много, но ако трябва да дам пример в този момент съм изключително притеснен откъде ще намеря бензин. Причината е, че горивото за нашите автомобили е много специално. Аз обаче не успях да си набавя достатъчно количество от него. Сега разчитам моите колеги италианците да ми донесат. Просто проблемите са много. За да тръгне една състезателна кола, тя има нужда от изключително много неща, които няма откъде да се купят в България. Като започнем от консумативите: спирачки, накладки, амортисьори. Всяка част, с която имаме проблем, трябва да бъде изпратена до Италия или до Англия и да бъде ревизирана там. Въобще логистични проблеми имам колкото си искаш.
-Това не ти ли коства прекалено много време и усилия?
–Да, процедурата е изключително дълга. Изисква време, скъпа организация и още редица допълнителни неща. Проблеми да искаш, в интерес на истината. Човек обаче трябва да се опитва да ги разрешава и много да не се вживява в тях, защото с каквото и да се занимаваш, такива винаги съществуват. Няма какво да ги мислиш, а просто да ги решаваш и да вървиш напред.
-Темата за проблемите ме води на мисълта за контестацията, подадена по време на рали България, за нередовността на твоя автомобил. Ти трябваше да чакаш около месец, за да излезе официалното решение на ФИА по въпроса и да разбереш дали в действителност си победител в този кръг. Трудно ли ти беше през този месец? Какви мисли ти минаха през главата?
–Беше ми по-скоро не трудно, а неприятно. Притеснено не бих казал, защото през цялото време, докато се подаваха тези контестации, аз бях спокоен. Няма от какво да се притесняваш, след като знаеш, че всичко ти е наред. В един момент обаче те попаднаха на звено, което не беше в компетенцията на съдиите, намиращи се на ралито. Затова трябваше да се чака решение от ФИА. И въпреки това не ми беше притеснено, тъй като, ако моята кола беше дисквалифицирана заради въпросния датчик, това означава, че всички автомобили Мицубиши трябва да бъдат дисквалифицирани. Само по себе си това е пълен абсурд. След цялата тази история остава горчив привкус. Всъщност, хората, с които се състезаваш, колегите, не толкова мислеха, че съм фалшив, колкото бяха готови на всяка цена просто да не съм аз победител на това състезание. Защото, ако реално мислеха, че съм с нередовен автомобил, щяха да подадат контестация за нещо, което действително прави колата по-бърза, както подадоха контестация за турбото. Ако то беше фалшиво, тогава наистина всеки има право да се съмнява. Обаче те да подават контестации за някакви стойки на акумулатора, датчици за бензин, датчици за съединител. Това са все абсурдни неща. Те не дават абсолютно никакво преимущество на колата над останалите автомобили. Най-обидно ми беше, че според мен не бяха водени от чисто спортно-технически мотиви, а по-скоро от някакви лични пристрастия. По мое мнение не беше редно да става по този начин.
-Ти толкова време си работил с тези хора, някои от тях са ти приятели и изведнъж те подават контестация срещу теб. Как се почувства в онзи момент?
–Помислих си, че човек не може на никой да вярва, че му е близък или му е приятел. Всъщност точно това си помислих.
-В кои шампионати ще участваш догодина?
–Все още не е напълно ясно. Имаме идеи да пробваме в IRC шампионата (Intercontinental Rally Challenge – б.р.). Също да продължим в европейския шампионат, но все още не е ясно. Където и да ходим обаче отиваме с амбиции за победа. Друг е въпроса, че не винаги това е възможно.
-През 2002 г. участва в кръгове от световния рали шампионат. Имаше ли чувството тогава, че колата и подготовката ти имат недостатъци в сравнение с тези на съперниците ти? Или единствено финансовите причини те лишиха от по-предно класиране?
–Не. Това са много различни неща. За да станеш първи във WRC трябва да имаш поне петгодишен опит именно в този шампионат. А да заемеш първото място е изключително трудно. Не можеш просто така да отидеш и да станеш първи. Абсурд! По отношение на подготовката, специално през 2002 г., мисля, че бях на тяхното ниво. През 2003-та, не. Там карахме на друго ниво, много по-ниско, защото участвахме с друг отбор. Той беше с безотговорно и непрофесионално отношение. Но през 2002 г. имахме шанса да работим с едни от най-добрите, с които работим и в момента. Мисля, че именно тогава бяхме на страшно ниво. По никакъв начин не сме били ощетени.
-Сега ще успееш ли пак да участваш?
–Не мисля, че това може да се случи. Причините са много. Първо дали изобщо това трябва да се прави. Ако искам да преместя една чанта оттук там, трябва да има някакъв смисъл. Аз не виждам никакъв смисъл да участвам във WRC. Ако бях на 20 години, нямаше да стоя една минута тук. Но спортът е за млади хора. Не че аз не съм млад, обаче за такива амбиции ми е малко късно. Но това не ми пречи да имам амбиции и да продължавам да печеля в България, в Европа.
